Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Телефонът иззвъня. Обаждаше се координаторът. Новият свръхпроводников елемент се държал по абсолютно същия начин като стария. Вместо да го подменят, смятали да поставят машината под контрола на големия компютър „Конд/дженерал“, за да използват мощността на неговата „диагностична платка“. Ако най-мощният компютър в тази част на Вашингтон не можел да реши проблема, положението ставало сериозно. Джон даде съгласието си. Постави слушалката и настрои селектора на монитора на канала на „Конд/дженерал“.
Защо машината искаше „да умре“? И всъщност кога умира една машина? Вероятно не бе достатъчно да я изключиш от енергийния й източник, но и да заличиш цялата й информация и всички останали умения. Така че да не може да бъде върната към живот просто като я включиш отново. Да унищожиш самоличността й. Но защо самоубийство? Спомни си как се бе почувствал, когато държеше шишенцето със сънотворни в ръката си.
Интуицията му заработи: машината бе предвидила техните действия. Тя бе пожелала да умре, защото съчувстваше не само на хората, но и на другите машини. Включеха ли я към „Конд/дженерал“, тя се превръщаше в неделима част от цялото. И всичко отиваше по дяволите. Щяха да се върнат там, откъдето бяха тръгнали, но на съвсем друг етап. Какво щеше да стане с Ню Йорк?
Той грабна слушалката и осветлението угасна. Всичко бе приключило.
Последното съобщение, излъчено от „Конд/дженерал“, беше автоматичният сигнал, който настояваше за връзка с високоусъвършенстваното диагностично устройство на най-мощния компютър в САЩ: IBM vac 2000 във Вашингтон. Смъртоносната зараза плъзна по телефонните кабели на Източното крайбрежие.
Компютърът във Вашингтон също отправи зов за помощ по сателита към Женева. Женева се свърза с Москва.
Чрез рутинната обмяна на информация проклятието се процеждаше не по-бавно и към по-малките компютри. До момента, в който Джон Золд вдигна слушалката, всеки компютър диспечер всъщност бе излязъл от строя.
Можеха да възстановят всичко от нулата: да изтрият паметта им и да ги програмират наново. Но това нямаше да се случи никога. Защото бяха останали двата най-мощни компютъра, които не притежаваха емпатични устройства и поради тази причина не бяха заплашени от заразата. А и не биха могли да имат такива устройства, защото тяхната функция беше убийството, ядреното убийство. Единият се намираше под планините на Колорадо Спрингс, а другият — под една планина близо до Свердловск. Всеки от тях би оцелял дори при директен ядрен удар. И двата ежесекундно оценяваха ситуацията в света и единствената им задача се състоеше в това, да уцелят мига, в който противникът е достатъчно слаб, за да нанесат съкрушителен ядрен удар. И двата едновременно стигнаха до извода, че в момента противниковата цивилизация преживява неочакван срив.
И две ескадриракети с бойни глави кръстосаха пътищата си над северния Тих океан.
Една старица размахва камшик по конските хълбоци, а крантата пристъпва тежко напред, без да й обръща особено внимание. Каруцата й е плимут, модел 1982, на който са извадени двигателят, предавателното устройство и целият излишен метал. Трудно й е да размахва камшика през страничния прозорец, но единственото, което би могла да направи, е да счупи предното стъкло и да среже покрива, а тя предпочита да е на сухо, когато вали.
Малко момче седи безмълвно от едната й страна и се взира през стъклото. Родило се е с болестта на gadjo: тялото му е огромно и съразмерно, а главата му много малка и с неправилна форма. На нея й е все едно. Важното е да е силен и глупав, за да се грижи за нея, докато е жива. Купи го само срещу две пилета.
Тя му разправя приказка, макар да знае, че той не разбира почти нито дума.
— … Наричат ни цигани, защото едно време за нас бе добре дошло да си мислят, че сме тръгнали от Египет12. Но ние всъщност отникъде не сме тръгнали и наникъде не отиваме. Те забравиха боговете си и се кланяха на своите машини, но накрая машините се нахвърлиха върху им. А ние почитахме старовремските традиции и затова оцеляхме.
Тя завърта кормилото, за да помогне на кончето да си проправи път по натрошения асфалт покрай купчини ръждясали останки от машини и разхвърляни бели човешки кости. В деня, когато Джон Золд бе излекуван, тези хора са си мислели, че отиват нанякъде.
Ф. Пол Уилсън
Createpdo
Денис Никълби държи на думата си и първата пратка на „Три месеца до финансовата независимост“ получавам точно две седмици след като съм се обадил на безплатния телефонен номер, който знам от рекламния клип. Захвърлям придружаващите го каталози и листовки и разкъсвам единия край на картонения плик.
12
На английски gipsy (циганин) и Egypt (Египет) имат близко звучене. Б.пр.