Магьоснически свят

Мъжът бе облечен в бели работни дрехи и имаше табелка на гърдите: „Координатор, първа смяна.“ Позна го, но не си спомни името му. Обикновено питаше машината, преди да слезе.

— Радвам се, че сте се върнали. Чух, че доста сте се измъчили.

Приятелска загриженост или арогантност?

— Някаква алергия. Не ме остави повече от седмица. Какъв е проблемът?

— Щях да ви оставя съобщение, ако знаех, че ще дойдете на работа. Проблемът е в централния процесор, а не в софтуера. Тео Джаспър го откри малко след като го отвори в шест, но ни отне цял час, докато намерим специалист по охладителните смеси.

— Това ли е той?

Някакъв мъж обикаляше около процесора, поглеждаше контролните уреди и си записваше показанията в стенографски бележник. Отидоха при него и той се представи като Джон Курант от Отдела по охладителни смеси на „Авко/Еверт“.

— Проблемът е в цилиндъра от живачни пръстени, по който минават свръхпроводниците за контакт. Някаква корозия, субмикроскопични пукнатинки по цялата повърхност.

— Но как е възможно да корозира каквото и да било при четири градуса над абсолютната нула? — запита координаторът. — Що за химикал…

— Съгласен съм, че е невероятно. Ще ги сменим безплатно. Гаранционният срок не е изтекъл.

Джон проследи как двама работници измъкват сребърен цилиндър през едно отвърстие на централния процесор. От отвора струеше гъста ледена мъгла.

— А другите цилиндри? Сигурен ли сте, че са наред?

— Доколкото можахме да преценим, само контактният цилиндър е засегнат. Затова машината е импотентна, останалите…

— Импотентна!

— Съжалявам. Знам, че вие, компютърджиите, не обичате да… персонифицирате машините. Но си е точно това: машината работи отлично. Само дето не може да общува.

— Наистина. Много интересно.

А и тази корозия. Субмикроскопични циреи.

— Трябва да помисля над всичко това. Обадете ми се в кабинета, ако имате нужда от мен.

— Това би трябвало да оправи нещата — каза Курант и се обърна към работниците: — Момчета, привършвате ли?

Единият работник щракна автомата на отвърстието.

— Можем да пробваме.

Координаторът ги заведе до един контролен пулт като този в кабинета на Джон.

— Да проверим — каза той и натисна един бутон.

ОСТАВЕТЕ МЕ ДА УМРА. Координаторът се изхили нервно.

— Вашите емпатични платки, господин Золд. Понякога наистина се държат странно.

И той отново натисна бутона.

ОСТАВЕТЕ МЕ ДА УМРА. И пак: ОСТ… М… Д… УМ… Буквите бавно избледняха и колкото и да натискаше бутона, не се появи нищо повече.

Джон се върна в кабинета си и каза на секретарката да отложи всичките му ангажименти за деня. След това седна на бюрото и запуши.

Как е възможно машина да се зарази с психосоматично заболяване от човек? И как би могла да бъде излекувана?

А и как би могъл да сподели всичко това с някого, без да го помислят за луд?