Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Значи жертвата ще е жива? — уточних аз.
— Да — кимна Алиса. — Но с вероятност деветдесет и девет процента в тази уличка се роди нов нисш вампир.
По мое мнение, щом човекът е оцелял — това е добре. А че след това вече не е точно човек, е нещо второстепенно.
— Трябва да го предадем на стражата — казах уверено. — Надявам се, че знаят какво да правят с истински вампири. Сериозно се съмнявам, че затворът ще удържи такъв пъргавелко.
— Като стана дума за него — извика Чез. — Вижте, опитва се да се измъкне!
Вампирът все още беше прикован към стената от Въздушните копия, но с помощта на заледената си ръка беше успял отчасти да се освободи.
— Не се измъквай! — извиках аз.
О, да, той не можеше да ни чуе.
— Да отидем да го укротим, трябва да е във вид, удобен за транспортиране — казах на приятелите си.
— Как си го представяш това? — заинтересува се Чез. — О! Виж, той се измъква!
Заедно с вика му прозвуча ужасен грохот. Вампирът все пак намери начин да се измъкне, но какъв само! Той не счупи Въздушните копия, не, просто изтръгна стената, към която беше прикован.
Ние изтичахме към дупката, но беше твърде късно — вампирът избяга.
— Ама че случка, — възхитено извика Чез. — И колко е бърз.
— С вампирите не трябва да се разсейваш — ядосано изсъска Алиса. — Трябваше веднага да го убием.
Не беше толкова просто. Едно е да убиваш плъхове или да се биеш със Съществото… и съвсем друго — да извършиш хладнокръвно убийство.
Изведнъж от нищото до нас достигна вик:
— Психари! Пак ще се срещнем!
Гласът на вампира дойде от всички посоки едновременно и така заплахата прозвуча двойно по-зловещо.
— Обиди се — доволно каза Чез. — Хей, успяхме да обидим вампир от Бойния клан… приятели, супер сме!
— Вампирите са много злопаметни същества — каза Алиса. — Така че, Чез, няма защо да се радваш. Сега ще трябва да бъдем още по-внимателни.
— Накъде повече — засмях се аз. — Хайде да видим как е ухапания.
В уличката ни очакваше още една изненада — ухапания се оказа момиче, при това доста хубава. Вампирът явно имаше добър вкус.
Тя лежеше на земята в безсъзнание, по шията й се стичаше тънка струйка кръв.
— Няма ли да умре от загуба на кръв? — попитах разтревожено, внимателно повдигнах главата й и затиснах раната с ръка.
— Едва ли — поклати глава Алиса, станала нашия най-голям специалист по вампирите. — Не случайно казват, че вампирите смучат кръв. Те много внимателно пробиват вената и изсмукват от нея ценната течбост. В допълнение, слюнката на вампира спомага за бързото й съсирване, така че след малко тя ще спре да тече.
Взех момичето на ръце и я изнесох от уличката.
— Е, сега накъде?
— Пак ли при Мелисия? — намръщи се Чез. — Нещо много често взехме да ходим при нея.
— Всъщност на това момиче не й трябва никаква помощ — отбеляза Алиса, хвърляйки ми много странен поглед. — Единственото нещо, което можем да направим, е да я върнем у дома й. И утре тя ще се събуди или същата като преди, или като нисш вампир… разбира се, понякога трансформацията продължава няколко дни, но това е рядкост. Това е неконтролируем процес, който протича основно в душата.
Погледнах лицето на жертвата. Тъмнокосото момиче, вероятно няколко години по-младо от нас, все още беше в безсъзнание.
— Как да разберем къде живее?
— Трябва да я свестим — охотно обясни Алиса. — Дай на мен, вече имам известен опит.
Без да се замислям, аз се съгласих. Как можах да забравя любимия начин на Алиса да свестява хората?
— Хей, събуди се!
Няколко елегантни, но тежки шамара по бузите на момичето, и тя вече се извиваше и дърпаше в ръцете ми.
— Нека да я успокоя — любезно предложи вампирката.
— Не — изпъхтях аз, опитвайки се да удържа момичето на ръце. — Хей, спри да се дърпаш!
— Пуснете ме на земята! — закрещя спасената.
Тази молба изпълних с голямо удоволствие.
Момичето скочи на крака и се отдалечи на няколко крачки от нас.
— Кои сте вие?
— Сляпа ли си? — каза Алиса. — Ние сме Майстори.
Виж само колко естествено произнася тези думи. Тук, в Пограничните райони, можехме да си позволим тази малка лъжа, но ако случайно се изтървем в Академията. За това можем и шамар по врата да получим.
— Какво правите тук? — вече малко по-спокойно попита момичето.
— Тебе, глупачката, от вампири спасяваме — охотно обясни Чез. — Спомни ли си?
Тъмнокосото момиче си спомни, очите й се обърнаха назад и тя пак припадна.
— Няма да я нося — предупредих аз. — Вече ме насини целия.
Алиса тихичко се засмя в шепи.
— Ясно — въздъхна Чез. — Аз ще съм. Не мисля, че Наив ще може… Хей!