Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
- Или да го кажем по друг начин. Ти случайно пиеш в хотела, в който аз по случайност съм отседнал каза той. Всъщност току-що приключих с вечерята си, дойдох да пийна нещо и те видях. Тъкмо се бях замислил дълбоко над последния ти имейл, вдигам очи и... ето те и теб. Каква случайност! Наклони глава настрани и видях нещо като усмивка. Слава богу! Може би в крайна сметка вечерта нямаше да е тотално провалена.
- С майка бяхме на пазар тази сутрин, после на плажа и решихме да пийнем по нещо казах с натрапчивото чувство, че му дължа обяснение.
- Ти ли купи това потниче? Погледна съвсем новото ми зелено копринено потниче. Цветът ти отива. И си хванала малко тен. Изглеждаш прекрасна.
Изчервих се. Не можах да обеля и дума.
- Мислех да мина да те видя утре у вас. Но ето, че те намирам тук.
Хвана ръката ми, стисна я нежно, прокара палеца си няколко пъти по кокалчетата и... усетих познатата болка на желанието. Електричеството между нас мина под кожата ми като токов удар. Допирът на палеца му подпали кръвта ми и тя запали всичко по пътя си. Не го бях виждала повече от два дни. И го исках. Дишах учестено. Усмихнах му се свенливо и видях лека усмивка в ъгълчетата на устните му.
- Мислех да те изненадам, но както винаги си една точка напред с изненадите. Не очаквах да те видя тук.
Погледнах майка ми, която се блещеше... да, блещеше се... безмълвно и не откъсваше очи от него. „Спри, мамо! Той не е някакво чудо, виждала си предостатъчно мъже". Знаех, че вижда първия ми приятел, но чак толкова ли не беше за вярване, че мога да привлека някой мъж? „Този мъж? Да бе, я го погледни пак и се опитай да си повярваш!" обади се заядливо подсъзнанието ми. „О, я млъквай! Кой те е канил на купона?" Гледах сърдито майка ми, но тя не приемаше и не предаваше.
- Не искам да отнемам от времето, което искаш да прекараш с майка си. Ще пийна едно бързо питие и ще се качвам. Имам доста работа каза той. Изглеждаше съвсем искрен.
- Крисчън, така се радвам да се запознаем намеси се ентусиазирано майка ми. Ана говори с толкова топли чувства за вас.
- Нима? попита усмихнато той. Погледна ме учудено, дори развеселено, а аз се изчервих. Отново.
Сервитьорът пристигна с напитките ни и обяви триумфално:
- „Хендрикс", сър!
Крисчън му благодари.
Отпих нервно.
- Колко време ще останете в Джорджия? попита майка ми.
- До петък, госпожо Адамс.
- Нека вечеряме всички у нас утре. И моля, наричайте ме Карла.
- С удоволствие, Карла.
- Идеално. Извинете ме, но се налага да отида до тоалетната.
Какви ги вършеше? Току-що се бе върнала оттам! Гледах я
отчаяно как става и ни оставя сами.
- Значи си ми ядосана, че съм вечерял със стара приятелка? каза той, вдигна ръката ми до устните си и целуна поред кокалчетата на пръстите ми.
„По дяволите! Сега ли трябва да се разправяме!"
- Да казах и усетих как кръвта ми не гори вените ми, а направо ги топи.
- Сексуалната ни връзка беше преди много години, Анастейжа прошепна той. Не искам никоя друга. Искам само теб. Не си ли го разбрала?
Мигах на парцали както обикновено.
- Когато мисля за нея, си я представям като някаква насилница на малки момчета... Спрях да дишам в очакване на реакцията му.
- Не може да съдиш хората така. Не беше така прошепна той, но по цвета на лицето му и изражението му личеше, че е шокиран от думите ми. Пусна ръката ми.
„Да съдя?"
- О, нима? А как беше? Не може да се каже, че космополитъните в мен си мълчаха.
Той се смръщи още по-озадачено. Аз не се спирах.
- Възползвала се е от едно петнайсетгодишно дете. Ако ти беше петнайсетгодишно момиче, а Робинсън не беше госпожа, а господин, който те вкарва в такава връзка, дали би изглеждало пак така нормално? Ами ако се беше случило на Мия?
- Ана, не беше така. Или поне не се чувствах така. Тя дойде в живота ми за добро. Тя беше това, от което имах нужда.
- Не разбирам. Беше мой ред да гледам удивено.
- Анастейжа, майка ти ще се върне всеки момент. Не ми е удобно да говоря за това точно сега. После... може би. Ако не ме искаш тук, самолетът ми чака. Мога да си ида веднага.
Беше ми ядосан. Не, не исках.
- Не, не си отивай. Моля те. Наистина съм щастлива, че си чук. Просто се опитвам да те накарам да разбереш. Ядосах се, защото в мига, в който ме няма край теб, ти излизаш с нея. Помисли си как се чувстваш ти, когато знаеш, че Хосе е с мен. А Хосе е просто приятел. И никога не съм имала сексуална връзка с него. Докато ти и тя...
- Ревнуваш? Той ме гледаше, все едно току-що откриваше, че съм от друга планета. Очите му омекнаха.