Неизбежно правосъдие

В хола навсякъде бяха пръснати хартии, стари кашони, бирени бутилки, кутии от газирана вода, картонени подложки от изядени пици. Фаръл представи на госта кучето си Барт, схвана значението на погледа му и обясни, че чистачката неочаквано се била разболяла.

Глицки внимателно избра къде да стъпи и се настани върху обърнат кашон от кондензирано мляко.

— Като гледам, напоследък нямате много работа? — подметна той.

Барт дойде да подуши обувките и панталона му. Глицки го погали.

Фаръл се върна от съседната стая, където отиде да свърши нещо. Гледаше си часовника.

— По моя е осем и четирийсет и една.

Глицки също погледна.

— И по моя.

— Не ми идва наум как да избягна обаждането на Кевин. Няма как да се свържа с него, за да го спра. И трябва да съм тук, когато ме потърси — допълни Фаръл и седна на импровизирания диван. — Вие ме предупредихте снощи, нали?

— Аз.

— Е, как да се оправим с това, според вас?

Глицки отпусна ръка върху главата на Барт, почеса го, а кучето навря муцуна в обувките му.

— Наистина ли не знаете къде е?

Фаръл като че се обиди.

— Вижте ме, лейтенанте — тук съм. Работя безплатно, защото вярвам, че Кевин Ший не е по-виновен от мен или от вас. Ако знаех къде е, щях да съм при него. Това е, харесва ви или не. Не участвам в адвокатските игрички. Вече не съм в занаята.

Глицки кимна.

— Значи можем да научим къде е, само като изчакаме обаждането?

— Така изглежда.

— Голямо надбягване ще падне. Имате ли резервно място за среща, ако всичко се обърка?

— Не — уморено призна Фаръл. — Знаете ли, не сме планирали това положение. И за какво „надбягване“ споменахте?

— Искам да кажа, че щом хората от ФБР научат къде е вашето момче, ще потеглят. Най-добре и вие да направите същото. Запознах се със специалната агентка Симз, а тя е дошла тук да гаси пожари, не да задава въпроси.

— Значи според нея Кевин Ший е пожар?

— Доколкото знам, убедена е, че той е въоръжен и опасен.

— Но не е вярно. Нищо подобно няма.

Глицки само сви рамене — хората все разбират живота накриво.

— Значи само го питам къде е и тръгвам право натам?

— Ами, да.

Фаръл клатеше глава, въздъхна протяжно.

— А после?

Не им трябваше много време да се договорят. Въпреки присъствието на ФБР, случаят беше в юрисдикцията на Сан Франциско. Глицки (който пропусна да каже, че е временно отстранен) щеше официално да задържи под стража Ший, при това в присъствието на неговия адвокат и още един свидетел. Помощник-районната прокурорка Илейн Уейджър била на тяхна страна, съгласила се да участва, да изведе Ший на безопасно място, може дори да помогне на Фаръл в усилията за оттегляне на обвинението.

Телефонът звънна. Двамата мигновено си погледнаха часовниците — повече от петнайсет минути до уговорения час.

Фаръл прецени, че имат още подробности да обсъждат, при това много. Не се чувстваше готов, но след втория сигнал сграбчи слушалката. Вслуша се, сбърчи чело.

— Ъхъ, тук е, един момент. — И се обърна към Глицки. — Илейн Уейджър.