Последният убиец

След като прочете писмото, Рандал остана известно време потънал в мисли. Нямаше ясна представа какво можеше да означава „Ден на завръщането“, но си помисли, че е възможно да се отнася за завръщането на скрития имам, а въпросният ден да е денят на неговото възкресение и повторното му появяване между хората. Иршадитите биха могли вече да са насрочили определен ден за това събитие на базата на някое предсказание от тяхната „Книга за Началото“ — Китаб ал иршад. От контекста следваше, че денят е съвсем предстоящ. Колкото до Израил, който бе споменат в писмото, той даже не започна да гадае кой ли може да бъде. Всичко, което знаеше, бе, че това е името на ангела на смъртта.

Изведнъж, съвсем без предупреждение, вратата се отвори и на прага се появи фигура с газена лампа в ръка. Беше старият молла, който живееше в къщата. Движеше се толкова безшумно, че потъналият в мисли Рандал изобщо не го беше чул. Като повечето възрастни хора, моллата се нуждаеше от малко сън и затова често идваше тук нощем, за да чете или пише.

Двамата мъже замръзнаха на място. Моллата с бялата си брада, облечен в бяла роба, приличаше на фантастично зловещо привидение в неестествената светлина на примигващата лампа. Пръв се окопити Рандал.

— Не се страхувай, старче. Не искам да ти навредя. Върви си в стаята и аз ще си отида без шум. Не съм откраднал нищо. Моля те върви си.

Но старият молла беше само смаян и не беше от страхливите. С изненадващо силен глас, който разтроши крехката тишина на хиляди ехтящи парчета, той се развика:

— Помощ! Крадци! Убийци! Бързо! В къщата има крадец. Помощ!

Рандал се хвърли към него и го сграбчи, опитвайки се да запуши устата му. Моллата риташе и драскаше, без да спира крясъците си. Рандал се дръпна от ударите му, отблъсвайки ръката му. Лампата изхвръкна от ръката на стария мъж, прелетя през стаята и се стовари на пода. Стъклото се пръсна, газта избухна в пламъци. Огънят бързо плъзна по килима.

Отвън се чуваха крясъци и бърз тропот. Рандал се хвърли към вратата. Спусна се бързо по стълбите, премина късото антре и стигна вратата, водеща към вътрешния двор. Бързо я отвори и стъпи отвън. Почти веднага проехтя изстрел и той се хвърли обратно в антрето.

— Излез веднага! — изрева нечий груб глас. — Не можеш да избягаш. Ние сме стражи на революцията и сме добре въоръжени. Излез полека или ще бъдем принудени да те застреляме.

Рандал пропълзя до прага, старателно придържайки се в сянката. Успя да различи силуетите на двама мъже в двора; и двамата държаха насочени към вратата пушки. Мълчаливо измъкна автоматичния пистолет от джоба си и зае по-стабилна поза за стрелба.