Обратими грешки

— Какво значи бил ли съм? Естествено. Само че се занимавах със същото, което ме виждаш да правя и в момента, така че не видях нищо, докато не ми замириса на барут. Мамка му! — оплака се Айк. — Куршумът ми съсипа мазилката, обаче първото, за което си спомням, беше барутът. — Айк огледа салона. — Гейдж, ето го там, стоеше на метър и от двамата. Той видя всичко.

Лари взе бирата си и без да бърза, се отправи натам. Майк Гейдж работеше в отдел „Престъпления срещу собствеността“ на Шести участък. Беше образец за „добро ченге“ — от онези чернокожи, сресани вечно на път, дето изглеждат, като че ли са издълбани с длето. Освен това беше кротък, в неделя ходеше на църква и имаше шест деца. Лари се придържаше към теорията, че кротките момчета са най-добрите полицаи. Самият той, особено на младини, беше доста избухлив. Майк обаче бе невъзмутим. В много от полицаите с времето се натрупва горчивина. Една от причините е, че полицейската работа по правило не се оказва приключението, което си очаквал. Дори децата ти израстват, като прекрасно разбират, че от теб не се е получила легендата, която си си въобразявал, че ще станеш. Защото работата се свежда главно до прехвърляне на папки, полудяване от скука, безпомощно наблюдение как те прескачат за повишенията в полза на връзкарите и осъзнаването, че правиш по-малко пари от подлеците, които прибираш. А когато в един момент установиш, че ти е писнало, неочаквано за себе си разбираш, че вече не ставаш за нищо друго. Но Майк беше като Лари — все още изпитваше сладка тръпка сутрин, когато взимаше значката си. И продължаваше да вярва, че да помагаш на хората да бъдат добри, а не лоши, е страхотна работа.

Майк беше с няколко момчета от Шести, но му направи място на пейката до себе си. Един от компанията, Мал Родригес, протегна юмрук през масата за пикник и Лари го удари в стила на играчите, приемайки поредния поздрав за победата от миналата седмица. Беше шумно — колоните дънеха „Крийд“ — и за да се чуват, Лари се приближи още по-плътно до Майк. Двамата поговориха за делото около минута и установиха, че са на едно мнение — Ерно се бе оказал адски странна личност.

— Айк казва, че си бил до тях, когато Ерно гръмнал онзи тип — Фароу Кол.

— Лари, аз съм в полицията, откакто си и ти, но честно ти казвам, никога не съм се разминавал толкова близко с куршум. — Майк се усмихна над бирата си. — Онзи глупак, дето Ерно го простреля… Фароу казваш… Ами той крякаше като някаква иракчанка и тогава Ерно му издърпа пищова от ръката и го избута навън, само че изведнъж и двамата нахлуха обратно и — бам! На метър от мен! — Майк посочи страничната врата, до която бе седял.

Лари зададе един от въпросите, които го бяха измъчвали през цялото време:

— Защо Фароу не беше обвинен за заплаха срещу Ерно?

— Ами ние всички го бяхме отписали. А и Ерно не искаше да отправя обвинения срещу него. В мига, в който му взехме пищова, започна да се вайка над тялото.

— Нали Ерно каза, че било самоотбрана?

— Така каза. Само че не спря да ни повтаря да сме оставели човека на мира.