Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Слушам, сахиб.
Рос се обърна към Розмънт и забеляза ситни капчици пот по челото му.
— Наред ли е всичко?
— Да. Стигнахме до 103.
— Последната група цифри са 660 и 31. — Американецът докосна съответните квадратчета и зелената лампичка замига. Ръката на Розмънт се плъзна към ръчката.
— Стой! — извика Рос и избърса потта, която се стичаше по наболата му ръждива брада. — Има ли начин касата да бъде минирана?
Розмънт опулено го погледна, после премести очи на сейфа.
— Възможно е, напълно възможно — прошепна той.
— Тогава дайте да го взривим, без да се опитваме да го отваряме!
— Аз… Аз трябва да проверя какво има вътре. Трябва да зная дали главният шифър на Мека е вътре или не! Той и декодерът са най-главните неща тук… — Очите му отново се спряха на мигащата светлинка. — Вие се върнете в другата стая, вземете Гуенг за прикритие и извикайте, като сте готов. Аз… Аз трябва да изпълня задачата.
Рос се поколеба за момент, после кимна и вдигна сака с експлозива и детонаторите.
— Къде е залата за комуникации?
— Тук, в съседство.
— А машинното с генераторите важно ли е?
— Не. Важни са тази зала, декодерът и четирите главни компютъра… Макар че е най-добре цялата тая проклетия да хвръкне по дяволите!
Розмънт изчака излизането на Рос, после се обърна с лице към сейфа, чувствайки как в гърдите му се свива тежка топка. „Ах, този мръсник Мешги! Всички бяхме готови да заложим главите си за него, дори самият Али Каракосе!“
— Готови ли сте? — нетърпеливо подвикна той.
— Почакайте малко — отвърна до самите му уши Рос и той стреснато се извърна. Не беше чул никакви стъпки! В ръцете му имаше тънко и здраво найлоново въже за катерене, което той сръчно уви около ръчката на сейфа. — Като ви кажа, ще натиснете ръчката, но няма да отваряте вратата! — нареди кратко Рос. — Ще я дръпнем с въжето отдалеч. Хайде!
Розмънт си пое дълбоко въздух, за да успокои бесния ритъм на сърцето си, завъртя ръчката на позиция „отворено“ и се затича през прохода към съседната пещера. Рос му направи знак да седне ниско долу и каза:
— Изпратих Гуенг да предупреди Тенцинг. Готов ли сте?
— Да.
Рос затегна примката и рязко дръпна. Нищо. Въжето си оставаше изпънато като струна. Дръпна още веднъж и този път найлонът се поотпусна. Нищо. Пълна тишина. Лицата на двамата лъщяха от пот.
— Е, хубаво — рече Рос и с облекчение се изправи. — По-добре да вземем необходимите предпазни мерки, вместо да…
В този момент се задейства взривният механизъм. Експлозията беше страхотна, пещерата моментално се изпълни с гъст облак дим, сред който свиреха метални шрапнели. Взривната вълна нахлу в тяхното помещение, вдигна във въздуха вихрушка от маси и столове, изкара кислорода от дробовете им. Радарните екрани се пръснаха, осветлението угасна, единият от червените телефони се откъсна, прелетя през цялата стая и се тресна в екрана на един от компютрите. После прахът бавно започна да се сляга, а двамата мъже имаха чувството, че ще изкашлят и дробовете си в настъпилия мрак.
Пръв се съвзе Розмънт, посегна към колана си и измъкна фенерчето.
— Сахиб? — В помещението се втурна Тенцинг, следван на крачка от Гуенг. В ръцете им блестяха фенерчета.
— Добре съм — отвърна Рос, все още задавен от тежката кашлица. Тенцинг се ориентира по гласа му и се наведе да го вдигне от отломките на пода. Лицето му беше окървавено, но това беше само драскотина от хвърчащите стъкла.
— Слава Богу! — промърмори Тенцинг и го вдигна на ръце.
Рос го отблъсна и се изправи сам, после с олюляване последва Розмънт в помещението, в което допреди малко се намираше сейфът.
— Господи Исусе Христе! — промърмори той. Сейфът беше изчезнал, а с него и декодерът, наръчниците, шифровъчните книги, телефоните и всичко останало. В гранитната стена зееше дълбока дупка. Електронното оборудване се беше превърнало в куп обгорели и смачкани метални отпадъци, сред тях пълзяха весели пламъчета.
— Мамичко! — прошепна Розмънт с едва доловим глас. Цялата му същност крещеше и се противеше: бягай оттук, бягай от тази дупка, в която едва не намери смъртта си! Насочи се е несигурни крачки към стената, опря се на нея и повърна.