Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Него трудно могат да го убият.
— Може би в крайна сметка той наистина е ангел. — Старицата отново докосна лицето на Киара. — И вие сте отишли там, нали?
— Кой ви каза, че съм ходила в Русия?
— Отишли сте, без да кажете на мъжа си — продължи синядората, сякаш не беше чула въпроса. — Били сте заедно за няколко часа в хотелска стая в града на нощта. Спомняте ли си?
Старицата се усмихна. Ръката ѝ все още докосваше лицето на Киара. После тя я вдигна към косата ѝ.
— Да продължавам ли? — попита жената.
— Аз не вярвам, че можете да виждате миналото.
— Вашият съпруг е бил женен за друга жена преди вас — каза старицата, сякаш за да ѝ докаже, че греши. — Имало е дете. Пожар. Детето е умряло, но жената е оцеляла. Тя още е жива.
Киара се отдръпна рязко.
— Вие сте били влюбена в него дълго време — продължи синядората, — но той не се е оженил за вас, защото е скърбял. Веднъж ви е отпратил, но се е върнал при вас в един град на вода.
— Откъде знаете това?
— Той ви е нарисувал загърната в бял чаршаф.
— Това беше само скица — отбеляза Киара.
Старицата сви рамене, сякаш искаше да каже, че няма никакво значение. После кимна към масата, където до чифт горящи свещи бяха поставени чиния с вода и съд със зехтин.
— Няма ли да седнете? — попита тя.
— Предпочитам да остана права.
— Моля ви — каза старицата. — Това ще ви отнеме само една-две минути. Тогава ще знам със сигурност.
— Какво ще знаете?
— Моля ви — повтори жената.
Киара седна. Синядората седна срещу нея.
— Потопете показалеца си в зехтина, дете мое. После оставете да капнат във водата три капки от него.
Киара неохотно направи каквото ѝ бе казано. При допира си с водната повърхност трите капки зехтин се събраха в една. Старицата ахна и една сълза се търкулна по бялата ѝ напудрена буза.
— Какво виждате? — попита Киара.
Жената хвана ръката ѝ.
— Вашият съпруг ви чака във вилата — каза тя. — Вървете си вкъщи и му кажете, че отново ще бъде баща.
— Момче или момиче?
Синядората се усмихна и отвърна:
— По едно и от двете.
Бележки на автора
„Английското момиче“ е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията, описани в този роман, са продукт на авторовото въображение или са използвани с художествена цел. Всяка прилика с действителни лица, били те живи или мъртви, с търговски предприятия, компании, събития или места е напълно случайна.
Вариантът на картината „Сузана и старците“ от Якопо Басано, който се описва в романа, не съществува. Ако го беше нарисувал, той щеше много да прилича на картината, която е изложена в Музея на изящните изкуства в Реймс. На улица „Наркис“ в Йерусалим наистина има малка жилищна сграда от пясъчник — в действителност има няколко такива, — но там реално не живее оперативен работник от израелското разузнаване на име Габриел Алон. Седалището на израелските тайни служби вече не се намира на булевард „Цар Саул“ в Тел Авив. Предпочетох да запазя там седалището на моята измислена служба — отчасти защото винаги съм харесвал името на улицата. Бомбеният атентат в хотел „Цар Давид“ през 1946 г. е исторически факт, обаче Артър Сиймор — бащата на моя измислен офицер от МИ5 Греъм Сиймор, всъщност не е бил свидетел на него. В Израелския национален музей не са изложени колони от Храма на Соломон в Йерусалим, защото досега не са открити руини от храма.
На кея „Адолф Ландри“ в Калви наистина има ресторант, наречен „Ле Палмие“, но доколкото ми е известно, той никога не е бил използван като място за среща на двама руски шпиони. Фирмата „Орсати Олив Ойл Къмпани“ е измислена от автора, както и инцидентът с приятелския огън, подтикнал Кристофър Келър, който за първи път се появява в „Английският убиец“, да дезертира от Специалните въздушни части и да стане професионален убиец, живеещ в Корсика. Онези от вас, които познават острова и неговите богати традиции, знаят, че съм приписал на моята измислена синядора гадателски умения, които повечето от нейните колеги не твърдят да притежават.
Руската енергийна компания „Волгатек — нефт и газ“ не съществува. Нито пък има търговско сдружение, наречено Международна асоциация на производителите на петрол, въпреки че има много подобни на него. Промених разписанието на полетите на „Ел Ал“ между Тел Авив и Санкт Петербург за нуждите на описаната от мен операция. Смелчаците, които посещават Санкт Петербург в разгара на зимата, не трябва да се опитват да се изкачат във великолепния купол на Исакиевския събор, защото е затворен в студено време. Искам да отбележа, че съм голям почитател на кафене „Неро“ на Бридж Стрийт в Лондон. Поднасям най-искрените си извинения на хотелите „Метропол“, „Астория“ и „Риц-Карлтън“ за ръководенето на разузнавателни операции от техните сгради, но съм сигурен, че не съм първият.