Английското момиче

— Добре — отговори донът. После добави зловещо: — Но може би ще е по-добре да дойдете сам.

Габриел излезе от вилата малко след пладне. Козелът му позволи да премине без конфронтация, защото го разпозна като приятел на красивата италианка. Пазачите пред имението на дон Орсати го пуснаха да мине, защото донът им бе казал, че очаква израелеца. Той откри Орсати в големия му кабинет, прегърбен над главната счетоводна книга.

— Как е бизнесът? — попита Алон.

— Никога не е бил по-добре — отговори донът. — Имам повече поръчки, отколкото бих могъл да изпълня.

Орсати не поясни дали говореше за убийства, или за зехтина. Вместо това той заведе Габриел в трапезарията, където масата бе наредена като за корсиканско угощение. С белите си стени и семплото си обзавеждане стаята напомни на Алон за личната трапезария на папата в Апостолическия дворец. Имаше дори масивно дървено разпятие на стената зад стола, запазен за дона.

— То притеснява ли ви? — попита Орсати.

— Ни най-малко — отвърна Габриел.

— Кристофър ми каза, че сте добре запознат с католическите църкви.

— Какво друго ви каза?

Донът се намръщи, но не продума повече, докато напълни чинията на Алон с храна и чашата му с вино.

— Хареса ли ви вилата? — попита той най-накрая.

— Прекрасна е, дон Орсати.

— Жена ви щастлива ли е тук?

— Много.

— Колко дълго смятате да останете?

— Докато вие ми позволите.

Донът остана странно мълчалив.

— Твърде дълго ли се застоях, дон Орсати?

— Можете да останете на острова колкото искате. — Донът замълча, после добави: — Стига да не се намесвате в неща, които засягат бизнеса ми.

— Очевидно имате предвид Келър.

— Очевидно.

— Не исках да проявя неуважение, дон Орсати. Аз просто…

— Се бъркате в работи, които не ви засягат.

Мобилният телефон на дона иззвъня тихо. Той не му обърна внимание.

— Не ви ли помогнах, когато дойдохте за първи път на острова да търсите младата англичанка?

— Помогнахте ми — отвърна Габриел.

— Не ви ли дадох Келър безплатно да ви помогне да я намерите?

— Нямаше да се справя без него.

— И не пренебрегнах ли факта, че изобщо не ми предложихте част от парите за откупа, които със сигурност сте си върнали?

— Парите са в сметката на руския президент.

— Така казвате вие.

— Дон Орсати…

Донът махна пренебрежително с ръка.

— За това ли става въпрос? За пари?

— Не — призна донът. — Става въпрос за Келър.

Порив на вятъра блъсна френските врати, водещи към градината на дон Орсати. Това беше либечо — югозападният вятър. Обикновено той носеше дъжд през зимата, но засега небето беше ясно.

— Тук, в Корсика — каза донът след кратко мълчание, — имаме много стари традиции. Например един млад мъж никога не би и помислил да предложи брак на жена, без първо да е искал разрешение от баща ѝ. Разбирате ли какво имам предвид, Габриел?

— Мисля, че да, дон Орсати.

— Трябваше първо да разговаряте с мен, преди да говорите с Кристофър за връщането му в Англия.