Звездният отбор
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-281-7
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Звездният отбор». Краткое содержание книги:
И тогава настъпва промяната. В лицето на младия Дейвид Зинк, който печели по 300 000 долара годишно. След пет години 80-часова работна седмица в голямата юридическа фирма той изтрещява и вместо в офиса, се озовава в един бар и после… във „Финли и Фиг”. Идеята да вземат на работа възпитаник на Харвард се харесва на двамата неудачници. A неуморният в търсенето на големи удари Уоли Фиг съзира златен шанс в смъртта на стар клиент. В пресата е прочел, че лекарство за сваляне на холестерола предизвиква инфаркт. Клиентът му го е вземал и е починал от инфаркт. Трябва да се намерят още жертви и да се заведе дело срещу третата най-голяма фармацевтична фирма в света! Да се подаде колективен иск, който ще донесе милиони! Звездният отбор се залавя на работа!
С други думи пари няма да има, но поне сърцето ви е много по-здраво, отколкото сте предполагали.
Подобни разговори се водеха из цялата страна, докато десетки амбициозни адвокати се оттегляха от фронта. Един адвокат във Финикс бе подал молба за прекратяване на четири съдебни иска, касаещи клиенти, смятани за жертви на „Крейокс“. Той получи незабавен отговор по член 11 с почерка на Надин Карос. „Варик Лабс“ изискваха налагане на санкции за всички необосновани искове, като прилагаха подробна финансова документация в подкрепа на тезата, че са похарчили над осем милиона за правна защита. След масовото оттегляне на адвокатите постепенно стана ясно, че от „Варик“ са повели същинска война. Битките щяха да продължат с месеци.
Десет дни след решението на заседателите Агенцията по храните и лекарствата отмени забраната върху „Крейокс“ и фармацевтичната компания отново заля пазара с него. Рубън Маси бързо възстанови паричните си резерви. Той изгаряше от нетърпение да накаже адвокатите за лошото им отношение към любимото му лекарство.
Единайсет дни по-късно все още нямаше и дума от Арън Дийнц. Тринайсетия съдебен заседател бе спрял да пише в блога си, без да даде никакво обяснение. Дейвид си мислеше две неща за евентуалните обвинения в нанасяне на телесна повреда. Първо, ако подадеше жалба, Дийнц рискуваше да излезе наяве. Както много други блогъри, той се наслаждавате на своята анонимност и възможността да изразява свободно мнението си. Фактът, че Дейвид бе разбрал кой е, навярно го тревожеше. Повдигнеше ли обвинения, Дийнц щеше да бъде принуден да се яви в съда и да признае пред всички, че е Тринайсетия съдебен заседател. А ако наистина си търсеше нова работа, писанията в блога му можеха да му попречат. През последните две години той бе обиждал множество съдии, адвокати и юридически фирми. От друга страна обаче, Дийнц бе получил два силни удара. Дейвид се съмняваше, че е счупил челюстта му, но със сигурност го бе контузил, макар и временно. Тъй като беше адвокат, Дийнц вероятно щеше да настоява да отиде на съд и да потърси отмъщение.
Дейвид още не бе споменал за инцидента пред Хелън. Опасяваше се, че тя няма да одобри постъпката му и ще се притесни за евентуалния арест и обвиненията. Смяташе да й каже само ако Дийнц подадеше жалба. С други думи щеше да говори с нея по-нататък, ако изобщо го направеше. После му хрумна нова идея. В телефонния указател съществуваше един-единствен Арън Дийнц. Късно следобед Дейвид набра номера му.
— Арън Дийнц, моля — започна той.
— На телефона. Кой се обажда?
— Дейвид Зинк. Мистър Дийнц, обаждам се, за да ви се извиня за инцидента след края на делото. Бях разочарован и ядосан. Действах прибързано.
След кратка пауза Дийнц отвърна:
— Счупихте ми челюстта.
Дейвид усети прилив на мъжка гордост от факта, че е успял да го удари толкова силно, но самоувереността му отстъпи място на страха от обвинение в нанасяне на телесна повреда.
— Още веднъж, съжалявам. Не исках да ви счупя нещо или да ви нараня.
Следващият коментар на Дийнц бе показателен. Той попита:
— Как разбрахте кой съм?
Очевидно се страхуваше да излезе на светло. Дейвид послъга, като обясни:
— Братовчед ми се занимава с компютри. Отне му двайсет и четири часа. Не е разумно да публикувате статиите си по едно и също време на деня. Съжалявам за счупената ви челюст. Готов съм да поема медицинските ви разходи.
Предложи последното, защото се чувствате длъжен да го направи, но после му прилоша при мисълта за поредните харчове.
— Да не би да искате да сключим сделка, мистър Зинк?
— Разбира се. Ще покрия разходите ви, ако ми обещаете да не предявявате никакви съдебни претенции.
— Притеснявате се, че ще ви съдя за телесна повреда?
— Не съвсем. Ако ми се наложи да се защитя по подобни обвинения, ще се погрижа съдията да прочете някои от коментарите ви. Съмнявам се, че ще остане очарован. Съдиите мразят блогове като вашия. Хари Сийрайт го следеше всеки ден и беше побеснял. Страхуваше се, че ще навреди на делото, ако заседателите попаднат на него. Служителите му се опитваха да разкрият самоличността ви.