Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Ние вече чакаме — поде той. — Дори бях изненадан, че не те заварих тук. Но една от сестрите ми каза, че е разговаряла с теб. Изглеждаш добре.
Амбър повдигна брадичка. Беше висока на ръст, но военният министър бе още по-висок.
— Благодаря ви. И кога ще мога да го видя?
— Още сега… ако си готова.
За миг се поколеба. Беше объркана. Джек най-сетне се бе сдобил с жадуваната победа. Какво ли обаче означаваше тя за него? За тях двамата? Защо не бързаше насреща й?
— Милейди? — подкани я тихо Вандовър.
Тя пристъпи в прохода, образуван от Рицарите, и Вандовър я последва. Краищата на наметалото му се влачеха по земята, като че нашепваха зловещи проклятия. „Лоша поличба — помисли си тя. — Точно сега не ми е нужна…“
Джек седеше с гръб към тях, облечен в чист бял гащеризон. Амбър влезе и спря, осъзнавайки, че пречи на Баадластър и останалите да я последват. Джек обаче ги бе чул. Той вдигна бавно ръка и си свали слушалките. Изглежда, слушаше някакъв запис.
Преди още да се обърне, тя вече знаеше. Четеше го по напрегнатия му гръб. И когато се извърна към нея, лицето му остана приветливо, но равнодушно. Сините му очи срещнаха нейните и тя не долови в тях нищо. За един миг сърцето спря да бие в гърдите й — но тогава зърна в очите му разум и въздъхна, поне това му бяха оставили.
Той се изправи, а на лицето му бе изписан ням въпрос: „Коя си ти?“
Краката й омекнаха. Опря рамо в рамката на вратата. Главата й бучеше.
— Ти трябва да си Амбър — рече Джек и протегна ръка към нея.
Тя отмести ръката му настрани.
— Не се безпокой за мен.
Баадластър мина покрай нея и прегърна Джек приятелски през раменете.
— Нека те поздравя с добре дошъл, момчето ми.
Амбър наблюдаваше леко изненаданото изражение върху лицето му над рамото на Баадластър. Вандовър го пусна и отстъпи назад.
— Най-сетне се върна, след двайсет години изгнание. Най-добрият войн на императора.
— Само за да открия, че имаме нов император и същия стар противник — отвърна Рицарят. — Макар че, доколкото разбрах, сега сме съюзници. Готов съм да получа заповедите ви.
— Чудесно. Император Пепус би искал да те види колкото се може по-скоро.
— Ясно. — Той улови за миг погледа на Амбър, сетне се озърна към двамата лаборанти, които продължаваха да са суетят около апаратурата. — Казаха ми, че трябва да почакам около половин час, докато се стабилизира кръвната ми захар и изчезне опасността от хипотермия.
— Разбрано. — Баадластър даде знак на охраната и мъжете се обърнаха кръгом и излязоха.
Амбър остана. Забравила за камерите, следящи всяко нейно движение, тя пристъпи към човека, който я гледаше сякаш му е напълно чужда.
— Не постъпвай така с мен — прошепна. — Не зная какво си мислиш, че ще спечелиш, но си на път да се превърнеш в тяхна пионка. Добавили са своя програма към записите, на които беше подложен. Един Господ знае какво са ти вкарали в мозъка.
В очите му блеснаха гневни пламъчета.
— Не е необходимо да го знае Господ. Стига ми и на мен. Не разбирам обаче какво очакваш. Аз не те познавам…
Тя извика името си и то изскочи от стиснатото й гърло като болезнена топка.
Лицето му пребледня.
— Съжалявам — произнесе. — Наистина. Казаха ми, че трябва да потърся водача на ордена на Скиталците. Време е да се приготвям. Ще бъдеш ли така добра да ме извиниш…
— Значи си твърдо решен да намериш Колин?
— Аз съм войник. Това е заповед, която трябва да изпълня. Нямам друг избор.
— Така е — кимна тя. — Нито пък аз. — И напусна забързано лабораторията. Знаеше, че няма да я повика.
Вандовър Баадластър я причака в дъното на коридора. Ръката му се стрелна от сенките и я улови за китката. Така блокира инстинктивната й съпротива и тя спря задъхана. Опита се да се освободи, сетне се примири и го погледна.
— Пусни ме.
— Каквото и да си мислиш, нямам никаква вина за случилото се с Джек Сторм.
— Вие го убихте!
— Някой го е сторил, съгласен съм с теб. Но Пепус има кого да прати, когато е нужно да се свърши мръсната работа. Колкото до мен, не бих си позволил да отстраня Сторм точно сега, когато имаме най-много нужда от него.
Амбър забеляза, че наоколо няма нито драки, нито Рицари. Министърът бе наредил да се изтеглят в болничното крило.