Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Новината изпълни Мария едновременно с облекчение и ужас.
Камионът прелетя още трийсетина метра и рязко наби спирачки.
— Слизайте! — извика Монк. — Към стълбите!
Ковалски помогна на Мария да слезе, като пъшкаше и пазеше лявата си страна, но въпреки това продължаваше да я държи здраво. Баако скочи пъргаво до него. Всички забързаха към обвитото в дим стълбище. Някъде отдолу подухна ветрец и разсея пушека.
— Стой зад мен — нареди Ковалски.
Монк ги поведе, заобиколен от хората си и следван от Кимбърли.
Мария държеше ръката на Баако. Превръзките му се бяха разместили и се виждаше кървящият разрез на скалпа му. Тревогата за него я измъчваше повече от страха.
Мястото ѝ беше познато. Намираха се недалеч от лабораторията за вивисекции.
Оглушителен трясък я накара да подскочи и да се обърне. Далеч в един тъмен коридор лумнаха зловещи пламъци.
— Всичко започва да се руши — викна Кимбърли.
Забързаха, зарязвайки предпазливостта заради скоростта.
След няколко трескави завоя Баако внезапно стисна ръката на Мария и я накара да спре. Тя чу познати крясъци. Баако я задърпа към една врата. Мария искаше да продължи напред, но разбираше какво иска Баако. Той хвана дръжката на вратата и я отвори.
— Какво правиш? — попита Ковалски и махна на останалите да спрат.
Баако се вмъкна вътре. Мария нямаше избор и го последва.
Вътре имаше редица стоманени клетки. Повечето бяха празни, но в три имаше млади шимпанзета, на не повече от две години; в четвъртата имаше женска със сива козина и увиснали гърди, вероятно използвана за разплод за целите на лабораторията. Шимпанзето протегна ръка през пръчките към Мария.
— Няма време! — викна Кимбърли.
Баако отиде до една клетка и я разтресе. Обърна се и направи серия знаци.
[Отваря… върви… заедно]
— Не — каза Мария и посочи себе си и Ковалски. — Ние трябва да вървим заедно.
Баако я погледна отчаяно. Сигурно си представяше себе си в друга клетка. Не пусна пръчките. Малкото шимпанзе в клетката — на не повече от година — сграбчи един от пръстите му.
— Ох, майната му — каза Ковалски и почна да отваря резетата. — Баако няма да тръгне без тях.
Мария се присъедини към него.
— Помогнете де! — изръмжа Ковалски на останалите.
След малко всички клетки бяха отворени. Ковалски понесе едно шимпанзе в сгънатата си ръка. Баако поведе едно по-голямо за ръка. Женската забърза към най-малкото и го притисна към гърдите си.
Монк ги изгледа, поклати глава и тръгна към вратата. Войникът на прага обаче им махна да спрат. После влезе, затвори вратата и вдигна пръст към устните си.
Всички замръзнаха.
Нещо тупкаше тежко по коридора. Чак подът се тресеше. Мария си представи горила хибрид.
Съществото мина покрай тях и се отдалечи. Изчакаха десетина секунди, преди войникът да рискува да надникне навън. Някъде в далечината се чуха писъци, стрелба и яростен рев.
Войникът се обърна и каза:
— Чисто е… засега.
Изсипаха се навън и затичаха пак. Във въздуха още се носеше характерната миризма на хибрида.
Следващият коридор се оказа дълъг и прав, с няколко заключени лаборатории от двете страни. Мария осъзна, че ако Баако не ги беше отклонил от пътя им, щяха да бъдат настигнати от разбеснелия се хибрид.
Ковалски явно разбра същото и потупа Баако по рамото.
В края на коридора спряха и Кимбърли каза:
— Товарната рампа е зад ъгъла. Хората на Чан със сигурност я пазят.
Монк се обърна и даде знак на екипа си. Всички стиснаха оръжията си.
Ковалски се опита да предаде на Мария малкото шимпанзе, което го беше прегърнало през врата. Тя го взе и го притисна към гърдите си. Освен това хвана за ръка старата женска и я придърпа към себе си.
Ковалски направи знак на Баако.
[Бързо]
Баако изсумтя и качи на гърба си младото шимпанзе, което се хвана за врата му, за да запази равновесие. После коригира знака на Ковалски.
[Много бързо]
— Именно. — Ковалски вдигна пушката, която му бе дал Монк.
Монк хвърли поглед на Баако и се ухили.
— Метнал се е на татко си.
Думите трябваше да са дружелюбна закачка, но Ковалски ги прие за чиста монета.
— Да, бива си го момчето. — Насочи пушката напред. — Да действаме.
13:22
Късият коридор свършваше в голямото помещение на товарната рампа. Монк водеше всички плътно до стената, за да останат колкото се може по-дълго незабелязани. Ослушваше се за врага, но чуваше единствено отекващите стонове, резките експлозии и трясъка на сриващия се комплекс зад тях.