Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
При внезапния взрив Лена неволно се сниши. Дори през две помещения блясъкът достигна до скривалището им и озари рафтовете и вратата.
С Роланд и Джембе клечаха зад един рафт. Роланд прикриваше с длан малко фенерче.
Момчето задърпа ръкава ѝ.
— Госпожице Лена — каза то, мъчеше се да привлече вниманието ѝ.
Тя осъзна, че Джембе е уплашен. Беше се вкопчил в нея, опитваше се да я накара да го чуе. Прегърна го през рамо.
— Всичко ще бъде наред — опита се да го успокои, макар че по-скоро се опитваше да убеди себе си.
— Не. Трябва да ви кажа.
Тя се обърна и видя настоятелността в очите му.
— Какво има?
Той ѝ каза.
Роланд също го чу и сграбчи ръката ѝ.
— Трябва да предупредим останалите.
02:32
Сейчан изстена и се надигна от пода. Взривното устройство не беше осколочна, а зашеметяваща граната. Ако не беше прикритието на рафтовете, щеше да бъде ослепена. Но въпреки това от сътресението и шума имаше чувството, че някакъв великан я е плеснал през ушите с длани.
Грей не изглеждаше по-добре, докато се надигаше с насочен напред пистолет.
Бяха отстъпили в следващото помещение. Грей бе заел позиция от едната страна на входа, а тя застана от другата. Сейчан се целеше горе, а Грей долу, докато оглеждаха стаята, която бяха напуснали.
Там се движеха сенки.
Грей стреля веднъж — и бе възнаграден с вик от болка.
Сейчан предположи, че противникът е оборудван с прибори за нощно виждане, и извади от колана си фенерче. Включи го и го запрати към рафтовете. Не беше точно сигнална ракета, но внезапната светлина щеше за момент да заслепи чувствителните им уреди.
— Умно — прошепна Грей.
Фенерчето освети двама от враговете, които побягнаха от неочакваната светлина. Сейчан и Грей стреляха едновременно. Тя улучи единия високо в бедрото и той полетя към един рафт. Куршумът на Грей улучи другия под ухото и го просна на земята.
„Един по-малко“.
Но врагът не се плашеше лесно. Други ги заобикаляха отдалеч, без да се показват. Бяха прекалено много. Сейчан знаеше, че е време да отстъпят и да накарат другите да продължат още по-навътре.
Преди да успее да се обърне, светлината блесна по-ярко. Идваше откъм кристалната зала — странно алено трептене.
Тогава започна стрелба — отначало спорадична, после по-ожесточена.
Чуха се викове и писъци.
„Какво става, по дяволите?“
Фигура в черна униформа се понесе към тях, право между два рафта — и в следващия миг гърлото на мъжа се пръсна и той полетя напред. От гръкляна му стърчеше стрела. Той падна на пода и стрелата се счупи. Мъжът запълзя към тях, мъчейки се да си поеме дъх, после гръбнакът му се изви в дъга и от устата му излезе пяна.
Сейчан погледна върха на стрелата на пода.
„Отрова“.
Зад нея се чуха стъпки. Тя се обърна с вдигнат пистолет.
— Лена и Роланд са — предупреди я Грей, преди да е стреляла.
Момчето беше с тях.
Грей им махна да се скрият.
— Племето на Джембе — задъхано обясни Лена.
Сейчан погледна момчето, което кимна енергично.
— Чакикуи ми каза да доведа лошите тук. И аз го направих. Но той ми каза тайно, че нашите хора са в гората. Опитах се да ви кажа.
Сейчан осъзна, че момчето е право. След като чуха за опасността, всички се бяха втурнали да се скрият и бяха помъкнали кльощавото момче с тях, без да го слушат.
Прозвуча звън, този път много по-силно.
Докато звукът заглъхваше, Сейчан забеляза, че ожесточената стрелба е утихнала до отделни изстрели, които отекваха от вътрешността на библиотеката. Индианците бяха принудили китайците да отстъпят.
— И сега какво? — попита Роланд.
— Трябва да се омитаме оттук — каза Грей.
— Защо?
— Изпуснах топчето. — Той показа на Сейчан празните си ръце. — Държах го здраво, но когато хвърлиха зашеметяващата граната, го изгубих.
„Естествено, че си го изгубил. Нищо не е лесно, щом е забъркан Грей“.
Той огледа мрачно тъмното помещение. Нямаха време да намерят изгубеното парче от пъзела и да го върнат на мястото му, особено щом в мрака се спотайваха неизвестно колко противници.
Отново прозвуча звън, изпълнен с предупреждение.
— Трябва да бягаме — обяви Грей. — Джембе, намери някой от твоите хора. Кажи им също да се изнасят.
Момчето кимна.
Грей го тупна по рамото и се обърна към другите.
— Готови?
Никой не беше готов, но нямаха друг избор.
02:37
— Да тръгваме.
Грей вдигна пистолета си и надникна зад вратата. Втурна се приведен в съседното помещение; останалите го последваха. Той заобиколи убития и продължи между високите рафтове. Спря зад последния, като гледаше вратата, водеща към кристалната зала.