Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Лорд Корлис бил амбициозен човек. През своите девет пътувания на „Морската змия“ той непрекъснато искал да продължи напред, да стигне там, където никой не е стигал преди, и да види какво се простира отвъд картите. Макар да постигнал много и много в живота си, рядко бивал удовлетворен, казвали хората, които го познавали най-добре. В Ренис Таргариен, дъщеря на най-големия син и наследник на Стария крал, той намерил съвършената си партньорка, една от най-одухотворените, красиви и горди жени във владението, и драконов ездач също така. Синовете и дъщерите им щели да се реят из небесата, очаквал лорд Корлис, и един ден един от тях щял да седне на Железния трон.
Не е изненадващо, че Морската змия бил горчиво разочарован, когато принц Емон умрял и крал Джеерис подминал дъщерята на Емон, Ренис, в полза на неговия брат, Белон Пролетния принц. Но сега изглеждало, че колелото отново се е завъртяло и погрешното можело да се изправи. Така лорд Корлис и неговата съпруга принцеса Ренис пристигнали в Харънхъл във високо положение, използвайки богатството и влиянието на дома Веларион, за да убедят събраните лордове, че техният син, Ленор, трябва да бъде припознат като наследник на Железния трон. В тези усилия били подкрепени от лорда на Бурен край Боремунд Баратеон (дядо на Ренис и прадядо на момчето Ленор), от лорд Старк на Зимен хребет, лорд Мандърли на Бял пристан, лорд Дъстин на Бароутън, лорд Блекууд на Гарваново дърво, лорд Бар Емън на Острия нос, лорд Селтигар от Острова на Нокътя и други.
Но това не било достатъчно. Макар лорд и лейди Веларион да били красноречиви и щедри в усилията си в полза на своя син, решението на Великия съвет изобщо не било под съмнение. С голяма разлика събраните лордове избрали Визерис Таргариен като законен наследник на Железния трон. Въпреки че майстерите, които броили гласовете, изобщо не разкрили истинските числа, след това се говорело, че гласовете били в съотношение повече от двайсет към едно.
Крал Джеерис не присъствал на съвета, но когато вестта за решението стигнала до него, Негова милост благодарил на лордовете за службата им и с благодарност връчил титлата принц на Драконов камък на своя внук Визерис. Бурен край и Дрифтмарк приели решението, макар и с неохота; вотът бил толкова съкрушителен, че дори бащата и майката на Ленор разбрали, че не могат да се надяват да победят. В очите на мнозина Великият съвет от 101 г. СЗ по този начин установил един железен прецедент по въпросите за наследяването — независимост от старшинството: Железният трон на Вестерос не можело да мине в ръцете на жена, нито през жена на нейните мъжки потомци.
За последните години на царуването на крал Джеерис няма много за разказване. Принц Белон служил на баща си и като Ръка на краля, и като принц на Драконов камък, но след смъртта му Негова милост избрал да раздели тези почести. За своя нова Ръка поканил сир Ото Хайтауър, по-млад брат на лорд Хайтауър от Староград. Сир Ото довел жена си и децата си в двора със себе си и служил на крал Джеерис вярно през годините, които му оставали. Тъй като силата и умът на Стария крал започнали да гаснат, той често оставал прикован на легло. Развитата не за възрастта си петнайсетгодишна дъщеря на Ото, Алисент, станала негова неизменна придружителка, приготвяла ястията на Негова милост, четяла му, помагала му да се изкъпе и облече. Старият крал я бъркал понякога с някоя от дъщерите си, като я наричал с техните имена; към края станал убеден, че е неговата дъщеря Саера, върнала се при него от другия край на Тясното море.
През 103 г. СЗ крал Джеерис умрял в леглото си, докато Алисент му четяла от „Неестествена история“ на септон Барт. Негова милост бил на деветдесет и шест години и властвал над Седемте кралства, откакто седнал на Железния трон на четиринайсет. Останките му били изгорени в Драконовата яма, пепелта му погребана с тази на Добрата кралица Алисан на Драконов камък. Цял Вестерос скърбял. Дори в Дорн, където не се простирала неговата власт, мъже плачели, а жени си дерели дрехите.
В съответствие със собствените му желания и решението на Великия съвет от 101 г. неговият внук Визерис го наследил и се качил на Железния трон като крал Визерис I Таргариен. По време на неговото въздигане крал Визерис бил на двайсет и шест години. Бил женен от десетилетие за братовчедка, лейди Ема от дома Арин, самата тя внучка на Стария крал и Добрата кралица Алисан чрез майка ѝ, покойната принцеса Даела (поч. 82 г. СЗ). Лейди Ема претърпяла няколко помятания и смъртта на един син в люлката през брака си (някои майстери твърдели, че се е оженила и легнала с мъж твърде рано), но също тъй родила една здрава дъщеря, Ренира (род. 97 г. СЗ). Новият крал, както и неговата кралица, обичали до безумие момичето, единственото им живо дете.