Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Но дори с такива предтечи Корлис Веларион бил сам за себе си, мъж колкото гениален, толкова и неуморен, колкото авантюристичен, толкова и амбициозен. На синовете на морското конче (герба на дома Веларион) било традиционно да им се дава да опитат живота на мореплавателя, но никой Веларион преди или след това не се заемал с живота на корабния борд толкова жадно, колкото момчето, което щяло да стане Морската змия. За пръв път прекосил Тясното море на шест години, като плавал до Пентос с чичо си. Оттогава правел такива пътувания всяка година. И не пътувал като пасажер: катерел се по мачтите, връзвал възли, търкал палуби, гребял, запушвал течове, вдигал и спускал платна, дежурел на вранското гнездо, научил се на навигация. Капитаните му казвали, че никога не били виждали такъв роден моряк.
На шестнайсет самият той станал капитан, като с една рибарска лодка, наречена „Треска кралица“, преплавал от Дрифтмарк до Драконов камък и обратно. През следващите години корабите му ставали все по-големи и по-бързи, пътуванията му — по-дълги и по-опасни. Повел кораби покрай долната страна на Вестерос, за да посети Староград, Ланиспорт и Лордспорт на Пайк. Плавал до Лис, Тирош, Пентос и Мир. Отвел „Лятната дева“ до Волантис и Летните острови, а „Леденият вълк“ — на север до Браавос, Източен крайморски страж и Хардхоум, преди да завие в Тръпнещото море към Лорат и Пристана на Ибин. На едно по-късно пътуване с „Леденият вълк“ се отправил отново на север, но намерил само замръзнали води и айсберги, големи колкото планини.
Най-прочутите му пътешествия били онези, които направил на кораба, който лично конструирал и построил, „Морската змия“. Търговци от Староград и Арбор често плавали чак до Карт в търсене на подправки, коприна и други съкровища, но Корлис Веларион и „Морската змия“ били първите, които отишли отвъд Карт, минавайки през Нефритените порти до Юай Тай и остров Ленг, за да се върнат с толкова богат товар коприна и подправки, че те удвоили богатството на дома Веларион. При второто си пътуване с „Морската змия“ стигнал дори още по-далече, до Асшаи край Сянката; при третото опитал през Тръпнещото море, като станал първият вестерос, проврял се през Хилядата острова и посетил голите студени брегове на Н’гхаи и Мосови.
В крайна сметка „Морската змия“ направил девет пътувания. На деветото сир Корлис го върнал до Карт, натоварен с достатъчно злато, за да купи още двайсет кораба и да ги натовари всички с шафран, пипер, мускатово орехче, слонове и топове най-фина коприна. Само четиринайсет от флотата пристигнали безопасно в Дрифтмарк, а всички слонове умрели в морето, но въпреки това приходите от това пътуване били толкова огромни, че Веларионите станали най-богатия дом в Седемте кралства, надминавайки дори Хайтауър и Ланистър, макар и за кратко.
Богатството на сир Корлис свършило добра работа, когато състареният му дядо умрял на възраст осемдесет и осем и Морската змия станал лорд на Приливите. Седалището на дома Веларион бил замъкът Дрифтмарк, тъмно, мрачно място, винаги влажно и често пъти наводнено. Лорд Корлис вдигнал нов замък на другата страна на острова. Висок прилив бил построен от същия светъл камък като Орлово гнездо, тънките му кули били увенчани с покриви от ковано сребро, които блестели на слънцето. Когато идвали утринните и вечерните приливи, замъкът бил обкръжен от морето, свързан със същинския Дрифтмарк само с една издигната пътека. В този нов замък лорд Корлис преместил древния Трон от плавей (дар от краля Мерлинг според легендата).
Морската змия строил кораби също тъй. Царската флота се утроила през годините, в които служил на Стария крал като управител на корабите. Дори след като изоставил този пост, той продължил да строи, замествайки бойни кораби с търговски галери. Под тъмните зацапани със сол стени на замък Дрифтмарк три скромни рибарски селца се слели в процъфтяващо градче, наречено Корпуса, заради редиците корабни корпуси, които винаги можело да се видят под замъка. На другата страна на острова, близо до Висок прилив, друго село било преобразено в Градчето на подправките, чиито пристани и кейове гъмжали от корали от Свободните градове и отвъд тях. Разположен пряко на Гърлото, Дрифтмарк бил по-близо до Тясното море от Дъскъндейл или Кралски чертог, тъй че Градчето на подправките скоро започнало да изземва много от превоза, който иначе щял да продължава към тези пристанища, и домът Веларион ставал още по-богат и по-могъщ.