Незаключената врата

— Защо, толкова ли ви се искаше да го вкарате в затвора? — лукаво попита Сергей.

— Тогава — да, искаше ми се. В онези години искрено смятах, че мястото му е зад решетките.

— А днес вече не смятате ли така?

— Аз изобщо нямам право да разсъждавам на тази тема. Не съм съдия, а още по-малко — Господ Бог.

— И не ви ли е интересно как се е подредил животът му?

— Никак не ми е интересно.

Зарубин помълча, почуди се как да продължи прекъснатия разговор. Руслан явно не е предразположен да споделя, не иска да каже нищо за скарването си с Яна, не се интересува и от Симонов. Или всъщност се интересува, но грижливо прикрива интереса си? Може би, но защо?

— Доколкото си спомням, полет до Москва ще има чак в осем часа сутринта, а следващият е в осем и четирийсет и пет — предпазливо подзе той.

— Нищо, ще постоя на летището.

— Нямате ли приятели, у които бихте могли да пренощувате? — не мирясваше Зарубин.

— С приятели ще трябва да разговарям, а аз не съм в настроение. Какво друго искахте да ме питате?

Е, слава богу, готов е да отговаря на въпроси! Макар че е крайно разстроен, разбира, че Сергей го разпитва не за собствено удоволствие.

— Кажете, а в Москва случайно не сте ли виждали Симонов?

— Вие пак ли за него? — Нилски направи недоволна физиономия. — Казах ви на ясен руски: откак взеха Юрка в казармата, никога и никъде не съм го срещал.

— В такъв случай ми обяснете защо той толкова се интересува от вас?

Зарубин изтърси този въпрос напосоки, това беше само една от версиите. Надяваше се поне по този начин да изтръгне Руслан от силните прегръдки на апатията, която внезапно го бе обзела.

— Кой? — В гласа на Нилски отново прозвуча изненада, този път по-отчетлива.

— Симонов. Или не той, а Пьотър Степанович Дибейко. Впрочем аз смятам, че това е едно и също.

— Чичо Петя?! Ама вие какви ги приказвате? Какви са тия измислици?

— Не са измислици, Руслан. Отвлякоха жена ви, за да я наплашат до смърт. После ви подхвърлиха писмо. После умрели плъхове. Това се оказа недостатъчно и тогава получихте снимка на онзи гроб.

— За какво се е оказало недостатъчно? Не ви разбирам.

— Искали са да ви накарат да се махнете от Москва и да се върнете вкъщи. За целта като основен обект са избрали съпругата ви. Тя е слаба жена, нервите й не са здрави като вашите. Те са искали да я изкарат от равновесие и да я хвърлят в паника, за да се уплаши и да иска да се прибере вкъщи, при което да ви вземе със себе си. И напълно успяха, не мислите ли?