Свидетел на огъня [bg]

Даниел е преследвал Елисабет, видял я е да влиза в пивоварната, взел е един чук от склада, последвал я е, наредил ѝ е да скрие лицето си и после е заудрял с чука.

Едва когато Елисабет е била мъртва, му е дошла идеята да натопи новото момиче, Вики Бенет. Знаел е, че през цялата първа половина на нощта тя спи под въздействието на силно лекарство.

Даниел е трябвало да бърза, преди някой да се събуди. Взел е ключовете на Елисабет, върнал се е в сградата, сложил ги е в ключалката на изолатора, бързо е подхвърлил уликите в стаята на Вики и е нацапал с кръв спящото ѝ тяло, преди да си отиде.

Вероятно е седял на някой чувал или на вестник в колата си, докато е карал обратно към къщата си, и е изгорил дрехите си в чугунената камина.

След това се е постарал да е наблизо, за да проконтролира дали някой е знаел, или се е досещал за нещо. Играел е двойна роля — на отзивчив терапевт и на жертва.

Юна се приближава към Стокхолм. Радиопрограмата е почти към края си. Обсъждат „Сага за Йоста Берлинг“ от Селма Лагерльоф.

Юна спира радиото и оставя мислите си да проследят разследването до самия му край.

Когато Вики е била заловена, Даниел е чул, че Миранда ѝ е разказала за играта мижанка. Разбрал е, че ще бъде разкрит, ако Вики наистина е получела възможност да говори надълго и нашироко за всичко случило се. Достатъчно би било да попадне на психолог, който да зададе точните въпроси, така че Даниел е направил всичко, за да бъде освободена Вики и да може да инсценира самоубийството ѝ.

В продължение на много години Даниел бе работил с момичета в неравностойно положение, деца, на които са липсвали сигурност и родители. Съзнателно или не, той се е стремял към тази среда и се е влюбвал в момичета, които са му напомняли най-първото. Даниел е използвал момичетата и когато са били премествани, се е погрижвал никога да не разкажат истината.