Порочен кръг [bg]

Той седна зад волана, включи се в движението по Парк Лейн и я погледна:

— Ако ти бях казал, че си ми липсвала, щеше да бъде лъжа, защото ти беше с мен от рано сутринта.

— Приемам това като признание, че съм привлякла вниманието ти, нали?

— Господи, Джо, ти си описала… страхотни неща. Голяма част от тях не са за хора със слаби нерви.

— По тази причина не можех да ти разкажа всичко. Едно е да напишеш думите, но съвсем друго да ги изречеш в нечие лице.

— Както и да е… имам някои въпроси — призна Хектор и тя се обърна на седалката към него.

— Щях да се притесня, ако нямаше.

— Казах няколко, но всъщност са много.

— Е, не планирам да ходя някъде скоро. Твоя съм, докато имаш нужда от мен.

— Може да се окаже по-дълго, отколкото предполагаш.

Погледът й омекна и тя се усмихна:

— Трябва ли да търсиш скрит смисъл във всичко, което кажа? Задайте си въпросите, господине, и се опитайте да бъдете сериозен.

— Първи въпрос… Истина ли е всичко, което си написала?

— Да, абсолютната истина.

— Но откъде си взела всички тези подробности?

— Както Хенри Банок, така и дъщеря му Бриони стриктно са си водели дневник. Предполагам, че Бриони е прихванала този навик от баща си. Имах достъп до всичките им дневници, а те съдържат подробно описание на живота им. Така че знам всичко и съм го написала, за да го научиш и ти.

— Но… как се сдоби със самите дневници?

— След смъртта на Бриони и Хенри жена му, Хейзъл, преровила щателно всичките им лични вещи. Подбрала всичко ценно и важно, в това число дневниците, и помолила Рони Бънтър да ги запечата в архива на „Бънтър & Теобалд“. Рони и аз ги разпечатахме. Когато ги четох, имах чувството, че говоря направо с поминалите се. За мен това изживяване беше повече от трогателно. — Хектор удивено поклати глава, но Джо продължи: — Разбира се, това не бе единственият ми източник на информация. Разполагах и с архива на тръста, а това означава всички писма и имейли на Хенри, включително кореспонденцията с всички бенефициенти.

— Карл Банок?

— Естествено… всъщност аз лично го познавам

Хектор изненадано отмести поглед от пътя.

— Как…? Кога…?

— Внимавай! — меко го сгълча тя. — Пред нас има автобус.

Той докосна спирачките и спря.

— Как се запознахте? — настоя да научи той.

— Той дойде в „Бънтър & Теобалд“, за да се опита да източи още малко пари. Бях с Рони като негова помощничка по време на срещата. Беше много учтив и убедителен, но Рони просто го отпрати.

— И тогава се видяхте за последен път, така ли?

— На следващия ден ми телефонира.

— И какво стана?

— Отказах да приема разговора и го прехвърлих на Рони.

Хектор се изсмя.

— Значи в описанията си за него си разполагала с вътрешна информация.

— Разполагах и с цял куп снимки, обхващащи периода от основното училище до наши дни. Знам точно размера на всяка сума, която е получил от тръста. Имам копия на цялата му кореспонденция, паметни бележки от всичките му срещи с попечителите, както и протоколите от процеса срещу него. А също и някои други документи.