Пето авеню [bg]

— Никаква — каза Елизабет. — Получи писмо по куриер и излезе. Не ми каза къде отива.

Мислите на Джак препускаха.

— Какво писмо? — попита той. — От кого?

— Не зная.

— Вие четохте ли го?

— Не ми позволи.

— И е излязъл, след като го е получил?

— Да. Каквото и да пишеше в него, съдържанието го разстрои много.

— Как го е разстроило?

— Не съм го виждала такъв преди. Джордж изглеждаше уплашен. Видях страха на лицето му, докато прибираше писмото в джоба на сакото си. Личеше му, че е уплашен, но имаше и нещо друго. Някаква емоция, която не можех да определя. Поне не тогава.

— А сега можете, така ли?

Елизабет замълча за момент, но после кимна.

— Да. Виждала съм такъв поглед и преди. Виждах го много често в очите на Лиана, докато растеше. — Тя пое дъх. — Джордж изглеждаше невероятно тъжен, сякаш е бил измамен от нещо, към което винаги се е стремял. Това видях на лицето му — зад страха.

— Каква може да е причината?

— Не зная. Но може би ще получа по-добра представа, ако ми кажете кой е убил дъщеря ми.

— Луис Раян.

Тя почти не реагира на думите му и макар да бе изненадан, Джак предположи, че може би от самото начало е подозирала, че е бил Раян, но никога не е предполагала, че той ще стигне дотук след толкова много години.

За момент Елизабет остана абсолютно неподвижна, после стана и отново отиде до прозореца.

— И сега Лиана е в ръцете му.

Джак вдигна телефона на масата.

— На кого звъните? — попита Елизабет.

— На полицията.

— Писмото е било от Луис Раян — каза тя. — Знаете го, нали?

— Сега знам. Мисля, че съпругът ви е при него.

— Той смята, че Джордж е убил жена му, Ан. Винаги е мислил така. Но предполагам, че знаете и това.

Обади се оператор. Докато Джак му описваше накратко ситуацията, Елизабет заговори отново.

— Но Джордж не я е убил — заяви тя. — Как би могъл? Ан Раян беше първата му любов.

Джак я погледна. Настроението в стаята се променяше.

— Забравете — каза той на оператора. — Много хора са въвлечени, включително и родителите ми. Кажете на лейтенант Грийнфийлд, ще че го чакам при хотела. И пратете екип на летище „Кенеди“. Самолетът на Даяна Крейн ще кацне в полунощ. Искам да съм сигурен, че с нея и с майка й няма да се случи нищо.

Той затвори.

— Трябва да тръгвам.

Но Елизабет се беше пренесла на друго място и в друго време. Тя се взираше в Джак.

— Какво бихте сторили, ако бяхте на мое място, господин Дъглас? Той си мислеше, че не зная, но аз знаех. Проследих ги една нощ до един хотел в Хартфорд. Гледах ги как влизат вътре, бях на не повече от стотина метра от тях.

Той се канеше да каже, че това не му влиза в работата, че трябва да тръгва, но внезапно осъзна какво се разкрива пред него.

— Не можете да си представите болката — говореше тя. — Да ги гледам как се смеят, как се държат за ръце. Но аз обичах Джордж. Бяхме сгодени и бях готова да направя всичко, за да го задържа. От моя гледна точка Ан Раян беше отрова. И затова я убих. Взех една от пушките на Джордж, отидох в дома й и видях, че колата й я няма.