Мъртва като теб [bg]

— Да?

— Ами имам добри новини за теб, изглежда, че ти ще я получиш.

Спайсър се ухили, заля го облекчение. Невероятно облекчение.

— Майтапите ли се?

Брансън поклати глава.

— Не, всъщност детектив-суперинтендант Грейс сложи името ти начело на списъка. Благодарение на теб заловихме заподозрения. Арестувахме го.

— Кога ще получа парите? — попита Спайсър невярващо.

— Когато му предявят обвинение. Мисля, че делото е насрочено за тази есен — ще ти се обадя, когато науча повече подробности. Но няма никакво съмнение, че сме спипали нашия човек. — Брансън се усмихна. — Е, слънчице, какво ще направиш с това съкровище. Ще го изсмъркаш ли, както обикновено?

— Не — отвърна Спайсър. — Ще си купя малък апартамент, като инвестиция за бъдещето. Страхотно!

Брансън поклати глава.

— Само в мечтите ти. Сигурно ще ги похарчиш за наркотици.

— Не, няма. Не и този път! Този път няма да се върна на топло. Ще си купя апартамент и ще живея нормално.

— Знаеш ли какво, що не ни поканиш в новата си квартира. Само за да докажеш, че си се променил, става ли?

Спайсър се ухили.

— Да, ама може да е малко трудно. Ако има парти, нали се сещате, може да има и някои работи за празнуване. Сигурно ще ви е неудобно — все пак сте ченгета.

— Аз не се смущавам лесно.

Спайсър сви рамене.

— Петдесет бона. Невероятно! Мамка му! Невероятно!

Детективът го гледаше, без да мига.

— Знаеш ли какво? Чух, че още не са сменили чаршафите в килията ти. Сигурни са, че скоро ще се върнеш.

— Не и този път.

— Ще чакам покана. Директорът на „Люис“ ще знае къде да я изпрати.

Спайсър се ухили.

— Много смешно.

— Просто истината, слънчице.

Глен излезе и тръгна към колата, в която седеше Рой Грейс. Очакваше с нетърпение края на седмицата, за да пийнат по нещо.