![Мъртва като теб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/6/mrtva-kato-teb-bg-download.jpg)
Мъртва като теб [bg]
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс (bg) #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928454
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мъртва като теб [bg]». Краткое содержание книги:
„Може би това е най-увлекателният трилър от „Мълчанието на агнетата“ насам. „Washington Post“
120
Понеделник, 19 януари
Денис Стърлинг караше безразсъдно черния си мерцедес кабрио. Взираше се в мокрия път през пелената на сълзите. Чистачките тракаха по предното стъкло. Някаква жена чуруликаше по радиото за ужасния уикенд, които бил отминал, и канеше слушателите да се обаждат.
Да, всеки уикенд с Гари Стърлинг беше ужасен. Животът с Гари Стърлинг беше ужасен. И сега става още по-ужасен.
Майната ти, копеле.
Три години след като се ожениха тя забременя. Той я накара да направи аборт. Не искал да отглежда дете в този гаден свят. Дори ѝ цитира някакво стихотворение от поет, който тя не запомни. За това как родителите ти те проваляли.
Това, което се беше случило с Гари в детството му, го беше извратило. Беше го повредило по начини, които тя не успя да проумее.
Караше доста над ограничението по „Лондон Роуд“, покрай Престън Парк, и крещеше „Майната ти!“, когато една камера над нея я засне. После зави по „Едуард Стрийт“, мина покрай съдебната палата, Брайтънския колеж и окръжната болница.
След няколко минути зави надясно, срещу голф клуба на Източен Брайтън, където Гари членуваше — не за дълго, помисли си тя с някакво мрачно задоволство — сега и той ще стане проклет парий! После прехвърли хълма, сви по „Родеан Кресънт“ и накрая зави надясно, към алеята пред тяхната огромна къща в стил Тюдор. Подмина двойните врати на гаража и спря пред сивото волво на Гари.
Отключи вратата с все още с помътени от сълзите очи. За миг се затрудни да изключи алармата. Разбира се! Точно когато не може да се оправи с алармата, Гари не е тук да я оправи.
Тя затръшна предната врата, после сложи и веригата.
Майната ти, шибан свят. Искаш да ме игнорираш! Добре! Аз също няма да ти обръщам внимание. Ще отворя бутилка от най-хубавото вино на Гари и ще се отрежа!
После един тих глас зад нея каза:
„Шалимар“! Харесвам „Шалимар“! Усетих го още щом те видях за първи път.
Една ръка я стисна за врата. Нещо мокро и сладникаво се залепи за носа ѝ. Тя започна да се бори, но скоро ѝ причерня.
Преди да изпадне в безсъзнание, чу:
— Приличаш на майка ми. Правиш лоши неща на мъжете. Лоши неща, които карат мъжете да правят лоши неща. Отвратителна си. Ти си зла, като майка ми. Беше груба с мен в таксито. Ти унищожи мъжа си, знаеш ли това? Някой трябва да те спре, преди да унищожиш и друг.
Очите ѝ се затвориха, затова той зашепна в ухото ѝ:
— Ще направя с теб това, което направих с майка си. Малко закъснях с нея, затова трябваше да го направя по различен начин. Но след това е хубаво. Знам, че ще се чувствам добре и сега. Може би дори по-добре. Аха.
Мад завлачи отпуснатото ѝ тяло по стълбите, като слушаше как черните ѝ обувки „Кристиан Луботен“ се удрят в стъпалата.
Спря изпотен, когато достигна площадката. После се наведе и извади синьото въже, което беше намерил в гаража. На ръцете му имаше ръкавици. Завърза го на една от гредите на тавана, която лесно се достигаше от стълбището. Вече беше приготвил примката. Прецени разстоянието.
Сложи примката на врата на жената и я прехвърли с мъка през перилата.
Гледаше я как пада, после потрепва и започва да се върти.
Минаха няколко минути, докато тялото увисне неподвижно.
Той се втренчи в обувките ѝ. Помнеше обувките, с които беше, когато се качи за първи път в таксито му. Имаше нужда да ги свали от нея.
Тя вече висеше неподвижно и изглеждаше съвсем мъртва. Отново му заприлича на майка му.
Но вече не можеше да нарани никого.
Както и майка му вече не можеше да нарани никого.
— Нея удуших с възглавница — извика той на Денис. Но тя не отговори. Той и не очакваше отговор.
Реши да остави обувките, въпреки че изкушението беше много голямо. Все пак това беше в стила на Мъжа с обувките, не в неговия.
121
Неделя, 25 януари
Беше хубава неделна утрин. Имаше прилив и бебето на съседната лодка не плачеше. Може би беше мъртво, помисли си Мад. Беше чувал за синдрома на внезапната смърт при бебетата. Вероятно и това беше умряло така. А може би не. Все пак се надяваше да е умряло.
Имаше всички броеве на „Аргус“ от последната седмица. Бяха на масата в салона. Босун, котаракът, беше минал отгоре им. Нямаше проблем. С Босун се разбираха. Той вече никога не минаваше по веригите му. Но по вестниците — може.
Беше доволен от прочетеното.
Жената на Мъжа с обувките се беше самоубила. Това беше разбираемо. Стореното от съпруга ѝ беше огромна травма за нея. Гари Стърлинг бе голяма клечка в града. Арестуването му беше страшен удар за жена му. Тя бе споделила с някои хора, че мисли за самоубийство, а после се беше обесила.