Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
Ревността на детето се подсилва и от действията на околните. Когато бащата се върне от работа, той трябва да потисне желанието си да попита детето „Как е бебето днес?“ По-добре е да се държи така, като че ли е забравил, че има бебе, да седне и да си почине. По-късно, когато голямото се занимава с нещо друго, той може да отиде да види бебето. Бабата може също да усложни нещата. Ако тя се срещне с детето във вестибюла, носейки голям пакет, вързан с копринени панделки, и попита „Къде е това сладко момиченце, сестра ти. нося й подарък“, тогава радостта от идването на бабата се превръща в горчивина. Ако майката не е много близка с някоя гостенка, за да й каже как да се държи, тя може да набави евтини играчки и всеки път, когато някой донесе подарък на бебето, тя да изважда по една от тях за по-голямото дете.
Докато майката се грижи за бебето, играта на кукли може да бъде голямо утешение за детето, независимо дали е момиче или момче. То иска да затопля шишето на куклата по същия начин, както майка му прави това, и да има дрешки и други принадлежности, подобни на бебешките. Но играта с кукли не трябва да замести грижите за бебето — тя трябва само да ги допълва.
488. Ревността се изразява по различен начин. Ако детето вземе голямо кубче и удари бебето с него, майката знае, че това е от ревност. Друго дете е по-учтиво. В продължение на няколко дни то се радва на бебето без особен възторг и след това казва: „Сега го върни в болницата“. Едно дете изпитва омраза само към майка си, намръщено изравя пепелта от камината и я насипва съвсем делово по килима. Друго пък става унило и зависимо, не се радва вече на пясъка и кубчетата, ходи след майка си, като я държи за полата и си смуче палеца. То може да почне отново да си мокри леглото нощем, да мокри и цапа гащите си през деня. Понякога ревността привидно приема напълно противоположна форма. Вниманието на такова дете е насочено специално към бебето. Когато види куче, казва:
„Бебето обича кучето“. Когато види приятелчета да карат велосипеди на три колела, то казва: „Бебето също има такова колело“. То е разтревожено, но даже и пред себе си не го признава. Такова дете повече се нуждае от помощ, отколкото детето, което знае от какво е обидено.
Понякога родителите казват: „Ние изобщо не трябва да се безпокоим от ревност. Джони обича бебето“. Чудесно е, когато детето обича бебето, но ревността не трябва да се пренебрегва. Тя може да се прояви косвено или само при специални обстоятелства. Може би детето обича бебето в къщи, но е грубо, когато непознати хора му се възхищават на улицата. Детето с месеци може да не прояви ревност, докато някой ден бебето допълзи до някоя негова играчка и я грабне. Понякога чувствата му се променят в деня, в който бебето проходи.
Една майка казва: „Джони е много мил с бебето. Впрочем той така го прегръща, че то често плаче.“ Това не е случайно. Чувствата му са смесени.
Добре е да приемете, че винаги има и любов, и ревност независимо от това, дали са изразени явно или не. Работата е не да пренебрегвате ревността, нито да се опитвате насила да я потиснете или пък да накарате детето да се срамува от нея, а да помогнете любовта му да надделее.
439. Как да се справяме с различни видове ревност. Когато детето нападне бебето, естествената реакция на майката е да се ужаси и да го засрами. Но това не дава резултати по две причини. Детето ненавижда бебето, защото се страхува, че майката ще обича бебето вместо него. Когато тя го заплаши, че няма повече да го обича, то се чувствува по-разтревожено и озлобено. Засрамването може да го накара да затаи ревността в себе си. В този случай тя нанася повече морална вреда и трае по-дълго, отколкото ако бъде изявена.
Пред майката стоят три задачи: да пази бебето, да покаже на детето, че няма да му позволи да даде воля на своите неприязнени чувства, и да го успокои, като го увери, че го обича. Когато майката го види да се приближава намръщено към бебето с „оръжие“ в ръка, тя трябва да скочи, да го хване и да му каже, че няма да му позволи да удари бебето. (Когато успее в своята жестокост, детето вътрешно се чувствува виновно и разстроено.) Но от време на време майката може да го спира с прегръдка и да казва: „Знам как се чувствуваш понякога Джони. Ти искаш да няма бебе, за което мама да се грижи. Но не се тревожи, мама те обича, както и преди“. Ако то разбере, че в такъв момент майката разбира гневните му чувства (но не и действия) и все пак го обича, това е най-доброто доказателство, че то не трябва да се тревожи.