Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
Вие не бихте ли могли да избегнете всички избухвания? Толкова много търпение и такт биха били неестествени. Когато бурята се разрази, приемайте я, без да й обръщате внимание, и се опитайте да я прекратите. Разбира се не трябва да отстъпвате и смирено да разрешавате на детето да постигне своето, защото то ще започне нарочно да избухва. Не спорете с него, защото в такъв момент детето не може да види грешката си. Ако вие самите се разсърдите, то само ще продължава да крещи. Дайте му възможност за капитулация, при която то ще запази своето достойнство. Някои деца се успокояват най-бързо, ако майката ги остави и започне да си гледа работата, без да им обръща внимание. Други, по-упорити и горди, продължават да крещят и да се търкалят, докато майка им не направи приятелски жест. Тя може неочаквано да направи предложение за нещо интересно, да прегърне детето и да му покаже, че иска да се сдобрят, щом като мине кулминацията на бурята.
Неудобно е, когато детето ви се тръшне на тротоара, където минават много хора. Вдигнете го усмихната и го заведете на тихо място, където и двамата, несмущавани, можете да се успокоите. Израз на гняв могат да бъдат и такива избухвания, при които детето задържа дишането си, посинява и даже за момент губи съзнание. Те са ужасяващи за майката, но тя трябва да направи опит да се научи разумно да се справя, както бе описано по-горе. Така тя ще предпази детето си от тяхното преднамерено и по-често използуване с цел да постигне своето.
481. Необходимо ли е наказанието. Единственият разумен отговор е, че повечето добри родители чувствуват понякога необходимост да наказват. От друга страна, някои родители намират, че се справят с децата си успешно, без изобщо да ги наказват. Много зависи от това, как са били отгледани самите родители. Ако от време на време справедливо са ги наказвали, в подобни ситуации те също наказват детето си. Ако с тях са се справяли само с напътствия, те чувствуват, че могат да правят същото и със своите деца.
Обективността налага да отбележим, че има много деца, които имат лошо държание. Родителите на някои от тях често ги наказват, а родителите на други — изобщо не прибягват до наказание. Не можем да твърдим, че винаги ще получим резултат, ако прилагаме системата на наказания или пък ако напълно се откажем от тях. Всичко зависи от цялостния подход на родителите.
Трябва да разберем обаче, че наказанието не трябва да е главният елемент в дисциплината, а само едно допълнително енергично подсещане, че наставленията на родителите трябва да се изпълняват безпрекословно. Ние всички сме виждали деца, чиито родители постоянно ги пляскат и лишават от удоволствия, но държанието им си остава лошо.
Главното условие за добрата дисциплина е любещото семейство. Детето, което е обкръжено с обич, непременно ще се научи да отвръща с любов. Ние искаме (през по-голямата част от времето) да бъдем мили и отзивчиви, защото обичаме хората и искаме и те да ни обичат. (Престъпниците-рецидивисти обикновено са хора, които не са били достатъчно обичани в детството си и към тях са се отнасяли твърде лошо.) Към тригодишна възраст детето постепенно престава да отнема играчките от другите деца и започва да им отстъпва своите, не защото му напомнят (въпреки че и това може да помогне), а защото у него се развива чувство на любов към другите деца, чувство на радост от общуването с тях.
Друг важен елемент е голямото желание на децата да приличат колкото се може повече на своите родители. Те особено много се стараят да бъдат учтиви, внимателни и отговорни в периода между 3 и 6 години (вж. т. 505 и 506). Това е времето, когато момчето добива желание да работи заедно с мъжете, да бъде смело при опасност, да бъде галантно към жените, съзнателно да изпълнява своята работа точно като баща си. В тази възраст момичето започва да помага в къщи, да се грижи за по-малките деца (включително и за куклите), да бъде нежно към другите членове на семейството също като майка си.
Въпреки че децата до голяма степен се възпитават сами чрез подражание и по силата на своята любов към хората, ние всички знаем, че има достатъчно много работа и за родителите. Ако направим едно сравнение с автомобилите, то децата представляват мотор, но кормилото трябва да бъде в ръцете на родителите. В повечето случаи намеренията на децата са добри, но те нямат нито опит, нито стабилност, за да вървят по правия път. Родителите трябва да казват: „Не пресичай улицата, защото е опасно“, „Не играй с това, ще удариш някого“, „Кажи благодаря“, „Прибери се, защото обедът е готов“, „Не можеш да вземеш тази количка, защото тя е на Хари“, „Трябва да си легнеш, за да пораснеш“, и т. н. Какви ще бъдат резултатите от напътствията, зависи от това, дали родителите са достатъчно последователни (никой не може да бъде съвсем последователен), дали наистина държат на това, което казват, и дали напътствието или забраната са основателни или родителите са раздразнени или проявяват своята властна натура.