Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
Или не, добереше ли се веднъж до тайната, би могъл да реши да я продаде другиму. А защо ли пък да я продава? Доколкото знаеше, тайната на Роберто можеше да се отнася до картата на един остров на съкровищата, или до тайната на Алумбрадосите269 и на Розенкройцерите, за която се говореше от двайсет години. Щеше да използва откритието за собствена изгода, нямаше да трябва повече да шпионира за господар, сам щеше да има шпиони в своя услуга. Заграбеше ли веднъж богатство и власт, не само родовото име на предците, а и самата Синьора щеше да бъде негова.
Положително Феранте, замесен от ежби, не беше способен на истинска любов, но, казваше си Роберто, има хора, които не биха се влюбили никога, ако не чуеха да се говори за любов. Може би Феранте намира в килията си роман, прочита го, наумява си, че люби, само и само да се почувства другаде.
Може би тя, при онази тяхна първа среща, е подарила на Феранте гребена си в знак на любов. Сега той го покриваше с целувки и целувайки го, плаваше в забрава в залива, където този кораб от слонова кост бе браздил вълните.
Може би, кой знае, дори един разпасаник като него не би устоял на спомена за онзи лик… Сега Роберто виждаше Феранте, седнал в мрака пред огледалото, което за стоящия отстрани отразяваше само свещта, поставена насреща. В съзерцание на два светлика, единият повторение на другия, взорът се втренчва, умът изпада в омая, изплуват видения. Измествайки малко глава, Феранте виждаше Лилия, восъчното девиче лице, тъй окъпано в светлина, та да поглъща всеки друг лъч и да оставя русите коси да текат като тъмна маса, сбрана и усукана на гърба, едва загатнатата гръд под леката, полуразтворена дреха…
После, Феранте (най-сетне! — злорадстваше Роберто) поискваше да извлече премного печалба от суетата на един блян, заставаше ненаситно срещу огледалото — и съзираше зад отразената свещ само рожкова, който позореше мутрата му.
Като звяр, нетърпящ да е изгубил един незаслужен дар, се втурваше пак да опипва алчно Нейния гребен, но сега, сред дима на угарката от свещта, този предмет (който за Роберто би бил най-боготворената измежду реликвите) му изглеждаше като зъбата уста, готова да заръфа отчаянието му.
32.
Градината на Насладите
При мисълта за Феранте, затворен на острова, загледан в онази Втора Дафна, която нямаше да достигне никога, разделен от Синьората, Роберто изпитваше — нека му го позволим — едно неоправдаемо, но разбираемо удовлетворение, примесено със своего рода разказваческо удовлетворение, тъй като — с хубава антиметабола — бе успял да затвори и своя противник в обсада, огледално разнолика от своята.
Ти от онзи твой остров, с твоята кожена маска, никога няма да достигнеш кораба. А аз от кораба, с моята стъклена маска, съм вече на път да достигна моя Остров. Така си (му) казваше, докато се готвеше да опита отново своето пътешествие по вода.
Помнеше на какво разстояние от кораба се беше наранил, така че отпърво заплува спокойно, като носеше маската на колана си. Когато сметна, че е стигнал близо до хребета, надяна маската и тръгна да открива морското дъно.
Известно време виждаше само петна; после като оногова, който в мъглива нощ връхлита с кораб срещу скала, внезапно изникнала отвесно пред мореплавателя, видя ръба на бездната, над която плуваше.
Смъкна маската, изпразни я, сложи я пак, като я държеше с ръце, и с бавни махове на краката се насочи към зрелището, което едва-що беше съгледал.
Това значи бяха коралите! Първото му впечатление — ако се съди по записките — беше на смайване и изумление. Стори му се, че се намира в дюкяна на търговец на платове, който дипли пред очите му крепове и тафта, брокати, атлази, дамаски, кадифета; и пискюли, ресни и ширити; и после столи, орнати, пианети, далматики270. Но платовете се движеха от свой живот с чувствеността на ориенталски танцьорки.
В този пейзаж, който Роберто не съумява да опише, защото го вижда за първи път и не открива в паметта си образи, за да може да го пренесе в думи, внезапно нахлу рой същества, които — тях да — можеше да разпознае или поне да сравни с нещо вече виждано. Бяха риби, които кръстосваха пътищата си като падащи звезди в августовско небе, но в подбора и съчетаването на багрите и фигурите по люспите им природата сякаш беше искала да покаже какво разнообразие от краски съществува във вселената и колко от тях могат да съжителстват върху една и съща повърхност.
269
Алумбрадосите (исп. Alumbrados, Озарени) — езотерична секта с кабалистичен уклон, възникнала в Испания в началото на XVI в. — Б.пр.
270
Столи, орнати, пианети, далматики — католически богослужебни одежди. — Б.пр.