Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
Вместо ограда от бодлива тел, през която тече електрически ток, около Джоунстаун имало непрогледна джунгла, все още пълна с дебнещи хищници, непроходима за обикновения градски човек. Някои отчаяни членове на сектата се опитвали да избягат, но не успявали. Въоръжените пазачи виждали всичко, а и братята и сестрите предателствували. Джоунс успял да създаде в колонията атмосфера на страх, недоверие ненавист. Доносничели един срещу друг, никой никому не вярвал, хората взаимно се подозирали и шпионирали. Децата ходели да се оплакват от родителите си, съпрузите от съпругите си. Достатъчно било някой да се осмели да се изрази непочтително или недостатъчно почтително за отец Джоунс и още същата вечер се оказвал заедно с други непослушни зад добре охраняваната врата на „колибата за изпитание на съвестта“. Там получавал хартия и молив и бивал принуден да напише пълно признание. Признанието трябвало да бъде достатъчно сервилно, унизително, подлизурско, макар и съвсем невярно. Въпросът бил да се подкопае самочувствието и да се деградира личността. Документите, съдържащи признание за никога неизвършени деяния, преподобният Джоунс прибирал, за да ги използва когато му дойде времето, за да може да ги извади от алуминиевия куфар и да наплаши с тях непослушните.
— Казва се Джери Майлс и е на двадесет и пет години — докладва Холсинджър на сенатора Райън. — През нощта пазачите го измъкнали от бараката, където спял на нар, и го повлекли нейде към края на колонията, към ямата с мръсна тинеста вода. Ритнали го и Джери паднал във водата. Едва-що изплувал, отново бил ударен в главата. Започнал да се дави, опитвал се да си поеме дъх, но при всяко вдишване надзирателите го удряли по главата. Водата започнала да става червена. Измъчваният младеж все по-рядко се подавал над водата. Когато най-после успял да се вкопчи в тинестия бряг, въоръженият пазач се приближил и стъпил с тежките си обувки върху ръцете му. Из колонията се носели виковете му за помощ, нечленоразделните звуци на давещия се, птиците в джунглата издавали крясъци, но хората в колибите не правели нищо, за да спасят мъченика, в най-добрия случай само тихо се молели. Всеки от обитателите на Джоунстаун знаел добре какво очаква нещастника в „дупката“.
— Убили ли са го?
— Не. Когато загубил съзнание, измъкнали го на брега и го оставили да лежи. След няколко часа дошъл на себе си и пълзешком се довлякъл до нара в колибата си. След тази нощ ходел като сянка.
— Негър ли е?
— Като повечето от тях.
— Какво е направил?
— Осмелил се да възрази на отец Джоунс.
В печата започнаха най-редовно да се появяват информации и репортажи за вълшебната колония сред вековната гора, журналистите възхваляваха икономическата система на Джоунстаун, пишеха за тропическия рай, за „небето на земята“, където господствува добрият отец Джим Джоунс. Това бяха поръчани и щедро заплатени статии, преподобният Джоунс и неговите слуги разиграваха пред погледа на репортерите весела оперета, театър с песни и танци, а те се завръщаха в редакциите с мисълта, че са посетили страната на изобилието. Джоунс е получавал подаръци, парични пожертвувания и дотации от меценати. И сумите не са били малки. Също богата е била и помощта от американската институция, която грижливо криела истинското си име.
По-късно експертите се опитваха да разберат какъв човек е бил Джим Джоунс и стигнаха до мнението, че е бил болен, страдащ от мания за преследване, с агресивни и садистични наклонности, а и го безпокояла все по-разрастващата се екзема, която в онези тропически горещини, когато човек се поти денем и нощем, е измъчвала много болния. Явно Джоунс е бил и сексуален маниак. Много доказателства потвърждават това. Самият той страдал от непреодолим страх, опитвал се да отреагира своята боязън, като плашел другите.
Употребявал е много медикаменти и сигурно не е избягвал и наркотиците. Изобщо наркотиците играят една от главните роли в Джоунстаун. Физическите наказания били нещо обичайно. Затварял невинни хора в ниски клетки, където по цели дни били изложени на лъчите на тропическото слънце. Дори и след слънчев удар, с температура и стигнали едва ли не до умопомрачение, трябвало да обещаят, че вече няма да постъпват така, че ще бъдат верни и послушни до гроб. След завръщането в жилищните помещения вече били само сенки на човешки създания. Джоунс не щадял дори децата. Измислил за тях плашило — „Големият крак“. То живеело в джунглата и дебнело непослушните деца. Съгрешилото дете било принуждавано да прекара цяла нощ, а понякога дори не една нощ, завързано за дърво в джунглата.