Криза
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криза». Краткое содержание книги:
Той прокара ръце през косата си. Движението накара бизнесмена да се дръпне настрана и Джак се запита дали пък не се дължи на факта, че наистина се нуждае от един хубав горещ душ. Настина, по време на аутопсията беше работил с предпазен костюм, но да се занимаваш с труп, престоял осем месеца в земята, със сигурност после изискваше баня.
Усети, че краката му треперят и сложи ръце на коленете си, но това не оправи нещата. Изпитваше желание да излезе навън час по-скоро и да се затича.
Стори му се, че е изминала цяла вечност, когато най-после вратата се отвори и той започна нетърпеливо да си проправя път, карайки останалите пътници да му хвърлят изпълнени с неодобрение погледи. Когато най-после се озова навън и се втурна към улицата с надеждата, че няма да има проблем да хване веднага такси, трябваше да преживее отново разочарование. Самолетът от Вашингтон за Ню Йорк беше пристигнал десет минути по-рано и половината пътници от него вече чакаха за коли.
Той решително пресече опашката и с нетърпящ възражение тон извика:
— Аз съм лекар и бързам за спешен случай. — Все пак не беше лъжа, нали така? Хората отпред го погледнаха с интерес, но никой не предложи да му отстъпи реда си. Без да се колебае, той се метна в първото такси.
Шофьорът беше от Индия или Пакистан, един бог знае, и говореше по клетъчния си телефон. Джак излая адреса на 106-а улица и колата се отлепи от асфалта.
Стрелките на часовника сочеха един без осемнадесет, което означаваше, че разполага само с четиридесет и осем минути, преди да влезе в църквата на „Ривърсайд“. Облегна се назад в седалката и се опита да се успокои, но не му се удаваше. Сякаш за да станат нещата още по-лоши, на всяко кръстовище хващаха червен светофар. Джак отново погледна часовника си. Струваше му се, че стрелката за минутите се движи много по-бързо от обикновено. Оставаха петнадесет минути до един.
Той започна да се пита дали не трябва да отиде направо в църквата и да се откаже да се отбива вкъщи. Ползата щеше да е, че ще пристигне навреме; недостатъкът — че е облечен неофициално и имаше нужда от бръснене и душ.
Шофьорът привърши първия си разговор и набра втори номер. В този момент Джак не издържа:
— Не знам дали ще има някаква разлика, но искам да ви кажа, че бързам — каза той. После добави: — Ако ме изчакате на адреса, който ви дадох, ще получите бакшиш от двайсет долара.
— Няма проблем, мой човек. Ще те чакам — сговорчиво отговори шофьорът с типичния очарователен индийски акцент.
Джак отново се облегна назад. До един оставаха десет минути.
Следващото задръстване беше на моста Трайбъроу. Очевидно някой се беше объркал и се опитваше да се престрои в друго платно. След ужасна какофония от клаксони и ругатни, най-после проблемът бе разрешен в рамките на пет-шест загубени минути. Когато Джак се озова в Манхатън, вече беше един часът.
Единствената полза от нарастващото му безпокойство беше, че напълно забрави за Алексис и Крейг и надвисналата над главите им катастрофа. Процес за лекарска небрежност беше лошо нещо; но процес за убийство беше нещо дяволски отвратително. Цялото им семейство щеше да бъде подложено на безкраен тормоз в продължение на години, без никакъв изглед за щастлива развръзка.
Трябваше да се признае на шофьора на таксито, че успя да прекоси града бързо и скоро се озоваха пред блока на Джак. Часовникът показваше петнайсет минути след един и той се измъкна от колата още преди да е спряла напълно.
Изкачи на бегом стъпалата и връхлетя през вратата, изненадвайки някакъв работник. Заради основния ремонт, сградата тънеше в ужасен прахоляк. Когато хукна по коридора към апартамента, който двамата с Лори бяха наели, след него се надигнаха цели талази.
Джак отключи и тъкмо се канеше да прекрачи вътре, когато един мъж от строителната бригада се провикна, че се налага да говори с него, защото имало проблем с водопровода. Джак изрева на свой ред, че в момента му е абсолютно невъзможно. Стовари сака си на дивана и започна да се съблича по пътя за банята.
Хвърли поглед в огледалото и примига. Лицето му бе обрасло с гъста четина, клепачите му изглеждаха зачервени, а очите — дълбоко хлътнали. След кратко колебание кое да избере — бръсненето или душа, той все пак предпочете душа и се намъкна в кабината, завъртайки крана за топлата вода. За съжаление, капнаха само няколко капки. Очевидно водопроводният проблем се отнасяше за цялата сграда.
Той въздъхна, напръска се щедро с одеколон и излезе от банята. Взе си чисто бельо и облече официална риза. Следваха смокингът и сакото. Грабна копчетата за яката и за маншетите и ги пъхна в джоба си. Папийонката се озова в другия джоб. След като напъха отеклите си крака в официални обувки, той взе портфейла и клетъчния си телефон и излезе.