Криза
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криза». Краткое содержание книги:
На вратата се почука силно. Съдебният репортер отвори, за да провери кой е и съобщи, че журито моли за кафе-пауза.
— Да излязат — махна с ръка съдията. Той прониза Джак с тъмните си очи. — Така. Това беше оправдателната част. Каква е инкриминиращата?
Джак седна в стола си и си пое дълбоко дъх, преди да започне.
— Поради силната си токсичност тетродотоксинът е строго контролирана субстанция, особено в наше време. Но той има едно любопитно свойство. Същият молекулярен механизъм, заради който е толкова токсичен, го прави изключителен инструмент за изследване на натриевите каналчета в нервите и мускулите.
— Какво общо има това със случая?
— Д-р Крейг Бауман има публикувана научна статия и продължава да се занимава с изследване на натриевите каналчета. Използва широко тетродотоксин.
Над стаята падна тежка тишина, когато Джак и съдия Дейвидсън заковаха очи един в друг през бюрото. Другите двама мъже гледаха онемели. В продължение на минута никой не проговори. Най-накрая съдията прочисти гърлото си и рече:
— Освен косвеното доказателство за достъп до отровата, има ли нещо друго, което да свързва д-р Бауман с настоящото дело?
— Има — неохотно отвърна Джак. — Веднага, след като тетродотоксинът беше открит в пробите, аз се върнах в дома на Бауман, където съм отседнал. Знаех, че там има малко шишенце с таблетки, от които д-р Бауман е дал на починалата в деня на смъртта й. Взех опаковката и я занесох в токсикологичната лаборатория. Д-р Смитхам направи бърза проверка, от която се установи, че вътрешността на шишенцето е позитивна за тетродотоксин. Сега, докато разговаряме, той извършва пълно изследване.
— Окей! — каза съдия Дейвидсън. Той потърка ръце и погледна съдебния репортер. Не записвайте нищо, докато не се върнем в залата. — След това се облегна в стария си стол, предизвиквайки шумно скърцане. Лицето му беше мрачно. — Бих могъл да наредя удължаване на процеса, така че да се вземе предвид цялата нова информация, разкрита междувременно, но не виждам смисъл. Тук не става дума за небрежност, а за убийство. Ще ви кажа какво ще направим, господа. Възнамерявам да обявя неправилно проведен съдебен процес. Делото трябва да бъде предадено на областната прокуратура. Някакви въпроси? — Той огледа аудиторията си и спря поглед върху Джак.
— Чудесно разследване, докторе.
Джак само кимна. Но не смяташе, че заслужава похвалата. Помисли си за сестра си и племенничките си — колко щяха да се измъчат, докато се точеше един нов процес с ужасяващи последици. Беше трагедия за всички засегнати, особено за Крейг. Джак бе шокиран от егоизма на този човек и липсата на всякаква съвест. В същото време чувстваше, че Крейг е бил пожертван от високо състезателната академична медицинска система, която пропагандираше алтруизъм и състрадание, а възнаграждаваше тъкмо обратното; макар че ако беше състрадателен и съчувстваше на пациентите, никога не би станал шеф на обслужваща практика. Заради постоянната принуда да работи, която бе изпитвал в началото на практиката си, Крейг се бе отказал от нормално човешко общуване и бе загубил реална представа за добро и зло.
— Добре, господа — каза съдия Дейвидсън. — Да приключим с това фиаско. — Той се изправи, същото сториха и останалите и тръгнаха към вратата. Джак вървеше последен.
Когато влязоха в залата и съдията и адвокатите заеха местата си, Джак се огледа за Крейг, но не го видя. Потръпна при мисълта каква ли ще бъде реакцията му, когато разбере, че тайната му е била разкрита. Чу как съдията казва на пристава да извика обратно журито и въздъхна. Очите му срещнаха тези на сестра му. Тя го гледаше неразбиращо, но изражението й беше изпълнено с надежда. Той си проправи път към нея и седна на съседната седалка. След това стисна ръката й.
— Господин Бингъм — извика съдията. — Забелязах, че обвиняемият не е на мястото си.
— Асистентът ми, господин Кавендиш, каза, че е съобщил, че отива до тоалетната — отвърна Рандолф, изправяйки се.
— Разбирам.
Съдебните заседатели не се бавиха и след малко започнаха да влизат и да сядат по столовете си.
— Какво става? — попита Алексис. — Откри ли някакво престъпление?
— Открих повече, отколкото очаквах.
— Може би някой трябва да уведоми д-р Бауман, че сме в залата — каза съдия Дейвидсън. — За него е важно да присъства на случващото се.
Джак отново стисна ръката на сестра си, преди да стане.
— Ще доведа д-р Бауман — каза той и излезе.
Отвън се виждаха обичайните групички от хора. Джак ги заобиколи и тръгна към дъното на коридора. Погледна часовника си. Беше десет и петнадесет. Тоалетните бяха празни, с изключение на един азиатец, който си миеше ръцете. Кабинките бяха свободни, с изключение на последната. Джак се приближи до вратата и се поколеба дали да почака, или да извика. Колебанието му не трая дълго. Нямаше време за губене.