Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
Излезе от тоалетната. Ричард го отведе в кухнята и побърза да щракне белезниците около водопроводната тръба. После двамата с Терез седнаха пред камината, а Джак се зае да оглежда тръбите с надеждата за бягство. Но тръбите бяха старомодни, от солиден чугун с месингови съединения. Нямаха нищо общо с модерните водопроводни инсталации от ПВЦ и изобщо не помръднаха от натиска на ръцете му.
Джак се отказа и зае възможно най-удобното положение — по гръб върху чергата. После се заслуша в разговора на Ричард и Терез, които най-сетне се бяха отказали от безплодните спорове. Явно си даваха сметка, че трябва да вземат бързи решения.
Положението му беше такова, че течността от носа влизаше директно в гърлото му. Кашлицата отново се появи, този път придружена със силни пристъпи на треска. Когато пристъпът отмина, над него се бяха надвесили Ричард и Терез.
— Трябва да ни разкажеш как откри лабораторията „Фрейзър“! — изръмжа Ричард и разклати револвера пред лицето му.
А Джак си даде сметка, че ще бъде убит, тук и сега, веднага след като признае, че е действал без чужда помощ.
— Не беше особено трудно — небрежно подхвърли той.
— Хайде, обяснявай! — тръсна глава Терез.
— Просто позвъних в Националната биологическа лаборатория и попитах кой е поръчвал напоследък чумни бактерии… Те ми дадоха името и адреса на лаборатория „Фрейзър“.
Върху лицето на Терез се изписа недоверие и гняв.
— Не ми казвай, че си правил поръчки! — нахвърли се срещу брат си тя. — Нали твърдеше, че разполагаш с пълна „колекция“ вируси?!
— Нямах чума — промърмори Ричард. — А бях сигурен, че чумата ще предизвика най-голяма паника в медиите. Но това не е важно, защото никой не може да каже откъде точно са се появили бактериите…
— Точно тук грешиш — изгледа го Джак. — Всички проби на Националната лаборатория са маркирани. Открихме това още при аутопсиите.
— Идиот! — избухна Терез. — Все едно, че си се подписал!
— Не знаех, че си маркират пробите — направи опит да се оправдае Ричард.
— Господи! — извъртя очи Терез. — Всички в Патологическия център знаят, че чумната епидемия е била предизвикана по изкуствен начин!
— Какво ще правим? — нервно преглътна Ричард.
— Чакай малко — промърмори Терез и сведе поглед към Джак. — Не съм убедена, че той казва истината… Приказките му не се връзват с това, което научих от Колийн… Сега ще й се обадя…
Разговорът беше кратък. Терез каза на подчинената си, че се тревожи за Джак и я помоли да научи от Чет какво по-точно представлява теорията му за наличието на заговор. Искаше да знае дали някой друг в Патологическия център вярва в нея. После каза, че не може да остави телефон, но след четвърт час отново ще й позвъни…
Чакаха в мълчание. Терез се обади само веднъж, колкото да попита Ричард дали се е освободил от всички проби. Той отговори утвърдително.
Петнадесет минути изтекоха и тя отново набра номера на Колийн. Разговорът им беше дори по-кратък от предишния.
— Добри новини, може би първите за тази вечер — усмихна се Терез и остави слушалката. — Никой в Центъра не вярва на фантасмагориите му… Според Чет всички ги отдавали на ненавистта му към „АмериКеър“.
— Това означава, че никой не знае за лаборатория „Фрейзър“ и за маркираните бактерии — заключи с доволен вид Ричард.
— Точно така — кимна Терез. — Нещата се опростиха. Сега просто трябва да се отървем от него и всичко приключва…
— А как ще го направим? — изгледа я продължително Ричард.
— Отиваш да изкопаеш един трап — стана делова Терез. — Мисля, че най-доброто място е зад обора, край пътечката с къпините…
— Веднага ли?
— Това не може да се отлага, глупако! — изгледа го гневно Терез.
— Но земята е замръзнала и сигурно е твърда като камък!
— Да беше мислил за това когато организираше цялата тази глупост! — отсече Терез. — Хайде, тръгвай! В обора трябва да има инструменти…
Ричард се намръщи, но облече якето си, грабна едно фенерче и се измъкна навън.
— Терез — обади се Джак. — Не мислиш ли, че отиваш твърде далеч?
Терез стана от дивана, влезе в кухнята и се облегна на умивалника.
— Хич не се опитвай да предизвикаш съжалението ми! — просъска тя. — Няколко пъти те предупредих да зарежеш тази работа, но нямаше кой да ме чуе! Сега се сърди на себе си!
— Не мога да повярвам, че кариерата е толкова важна за теб — промълви Джак. — Колко души още трябва да умрат?
— Не съм желала смъртта на никого — отвърна Терез. — Хората умряха заради шантавия ми брат, който още от училище е влюбен в разни микроби! Колекционираше бактерии както някои хора колекционират пощенски марки или старинни оръжия. Може би трябваше да се досетя, че все някога ще стане беля. Не знам… В момента просто се опитвам да оправя тази бъркотия.