Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Най-сетне една нощ, когато всички в чифлика спяха, тя излезе безшумно по фуста и боса, прекоси двора и бутна вратата на обора, където Жак беше легнал в един голям сандък със слама над конете си. Той се престори, че хърка, когато я чу да се приближава, но тя се качи при него и коленичила, го разтърси, докато той се изправи.
Когато той седна и попита: „Какво искаш?“, тя рече със стиснати зъби, разтреперана от ярост:
— Искам да се ожениш за мене, щом ми обеща да се ожениш!
Той се изсмя и отвърна:
— Как не! Ако човек вземе да се жени за всички моми, с които е сгрешил, къде ще му излезе краят!
Но тя го сграбчи за врата, събори го, без той да успее да се отърве от свирепата й прегръдка, и като го душеше, му изкрещя лице в лице:
— Бременна съм, чуваш ли, бременна съм!
Когато Жак разбра, че тя е по-силна от него, промърмори:
— Добре де, щом е така, ще се оженим.
Но тя не вярваше на обещанията му.
— Веднага — каза — ще дадеш съобщение!
Той отговори:
— Веднага.
— Закълни се в бога.
Той се поколеба няколко мига, после се примири:
— Заклевам се в господа.
Тогава тя разтвори пръстите си и си отиде, без да добави нито дума.
Няколко дена не можа да му говори, а оборът всяка нощ вече беше заключен и тя не смееше да вдигне шум, боейки се от скандал.
После една сутрин на закуска видя да влиза друг ратай. Тя попита:
— Жак отиде ли си?
— Да — каза другият, — аз съм на неговото място.
Тя се разтрепери толкова силно, че не можеше да откачи менчето; после, когато всички вече бяха на работа, се качи в стаята си и плака с лице във възглавницата, за да не би някой да я чуе.
През деня се опита да се осведоми, без да събуди подозрения; но толкова беше обзета от мисълта за нещастието си, че й се струваше, сякаш всички, които разпитваше, се усмихват лукаво. Впрочем тя не можа да научи нищо, освен че той се е махнал завинаги от тия места.
II
Тогава за нея започна живот на непрекъснато мъчение. Работеше като машина, без да се интересува какво върши, с едничката мисъл в главата: „Ами като узнаят?“
Тая натрапчива мисъл дотолкова й пречеше да разсъждава, че тя дори и не се опитваше да избегне скандала, който чувствуваше, че се приближава, става всеки ден по-близък, неизбежен и сигурен като смъртта.
Всяка сутрин ставаше много преди другите и разтревожена да види дали няма днес да я забележат, се мъчеше с настървена упоритост да види кръста си в едно парченце счупено огледало, което и служеше за ресане.
А през деня час по час прекъсваше работата си, за да погледне от горе на долу и види дали издутият й корем не повдига твърде много престилката.
Месеците минаваха. Тя вече почти не говореше и когато я запитваха за нещо, не разбираше, стоеше изплашена, с тъп поглед и треперещи ръце; тогава господарят й каза:
— Ама че си оглупяла от някое време, моето момиче!
В църква се криеше зад някой стълб и вече не смееше да ходи на изповед, понеже много се боеше от свещеника, комуто придаваше свръхестествената сила да чете в съвестите.
На масата погледите на другарите й сега я караха да замира в тревога и тя все си въобразяваше, че е открита от краварчето, не по годините си развито и хитро момче, което не сваляше блестящия си поглед от нея.
Една сутрин пощенският раздавач й предаде писмо. Тя никога не бе получавала писма и остана толкова поразена, че трябваше да седне. Дали не беше от него? Но тъй като не знаеше да чете, тя стоеше разтревожена, трепереща пред тая хартия, покрита с мастило. Сложи я в джоба си, понеже никому не смееше да повери своята тайна; често прекъсваше работата си, дълго разглеждаше равномерно раздалечените редове, завършени с някакъв подпис, и някак си се надяваше, че изведнъж ще открие смисъла им. Най-сетне почти се побърка от нетърпение и тревога и отиде при учителя, който я накара да седне и прочете:
Скъпа дъще, настоящото е, за да ти кажа, че съвсем не ме бива; нашият съсед, господин Дантю, взе перото, за да те помоли да дойдеш, ако можеш.