Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
— Най-напред, Квинт Цецилий — изрече Цина, — нека ти пожелая добре дошъл. Второ, уверявам те, че Гай Марий присъства само в качеството си на наблюдател. Той добре разбира, че представлява частно лице и затова не може да вземе активно участие в нашите преговори.
— Благодаря за топлия прием — каза на свой ред Прасчо, не по-малко тържествен от консула. — Нека и аз те уведомя, че не ми е позволено да водя преговори с друг, освен лично с теб. Какви са условията, които ни поставяш?
— Да вляза в Рим като законен римски консул.
— За това няма пречка. Фламен Диалис доброволно се отказа от поста си на консул суфектус.
— За в бъдеще никой да не се опитва да търси реванш срещу мен и моите поддръжници.
— Никога повече — увери го Метел.
— Новите граждани от Италия и Италийска Галия да получат свободен достъп до всичките трийсет и пет триби.
— С това сме напълно съгласни.
— Робите, които са избягали от римските си господари, за да се присъединят към моята армия, трябва да получат гаранции за своята свобода и за пълни граждански права.
Прасчо изведнъж застина.
— Невъзможно! — отказа троснато той. — Напълно невъзможно!
— Това е условие, Квинт Цецилий. То върви в пакет с всички останали — обясни му как стоят нещата Цина.
— Никога няма да се съглася с това, някакви роби — бегълци да получат не само свобода, но и същия граждански статус като бившите си господари!
Едва сега Катул Цезар се осмели да направи крачка напред.
— Можем ли да разменим по някоя дума насаме, Квинт Цецилий? — попита възможно най-тактично.
Двамата със сина си обаче трябваше да хвърлят доста сили, за да убедят упорития Прасчо в необходимостта да приеме и това условие; в крайна сметка Метел се примири, но само защото виждаше, че Цина е непримирим. Още тогава обаче Метел Пий се замисли дали искането е по инициатива на самия Цина или по-скоро на Гай Марий. В крайна сметка Цина почти не разполагаше с роби в своята армия, докато тази на Марий буквално гъмжеше с бежанци. Така поне донасяха осведомителите му.
— Добре, съгласен съм и с тази глупост за робите — изрече грубо Прасчо. — Има обаче един въпрос, по който аз поставям условията!
— О, така ли? — учуди се Цина.
— Да няма кръвопролития в града — настоя изрично Метел Пий. — Никой да не бъде лишен от гражданство, никой да не бъде проскрибиран, никой да не бъде пращан в изгнание, никой да не бъде даван под съд за държавна измяна и най-вече никой да не стане жертва на лично отмъщение. Каквото и да е станало, виновниците са отстоявали свои принципи и убеждения, а не са се водили от лични интереси. Никой не може да бъде съден за това, че е отстоявал принципите и убежденията си, дори деянията му да изглеждат позорни и недостойни. Това важи както за твоите последователи, Луций Корнелий, така и за тези на Гней Октавий.
Цина кимна в знак на съгласие.
— Напълно те подкрепям, Квинт Цецилий. Никога няма да стигнем до насилие и лично отмъщение.
— Ще се закълнеш ли? — попита лукаво Прасчо.
Той обаче поклати глава и целият се изчерви.
— Не мога да дам подобна клетва, Квинт Цецилий. Това, което мога сега да гарантирам, е, че ще сторя всичко по силите си, за да предотвратя всякакви съдебни процеси, кръвопролития и конфискация на имущество на римски граждани.
Метел Пий леко извърна глава, за да види реакцията на безмълвния Гай Марий.
— Да не би да намекваш, Луций Корнелий, че ти, консулът, не си способен да контролираш поддръжниците си?
Цина видимо се смути от въпроса, но бързо отговори:
— Мога да контролирам всички около себе си.
— Тогава защо не се закълнеш?
— Няма да се закълна — тросна му се той, сякаш се засягаше личната му чест, но изчервените му бузи намекваха за друго. И за да даде знак, че преговорите са свършили, той стана от стола си и слезе от подиума. В знак на любезност дори изпрати Метел Пий до началото на моста. Така двамата успяха за няколко секунди да се отдалечат от останалите. — Квинт Цецилий — рече поверително Цина, — аз имам пълна власт върху съмишлениците си! Но въпреки това бих желал да знам със сигурност, че когато вляза в Рим, Гней Октавий няма да ме посрещне на Форума. Най-добре да се скрие в миша дупка! За всеки случай… Човек никога не знае. Пак повтарям, аз имам достатъчно власт, но най-добре Гней Октавий да не се показва. Кажи му го лично!
— Имаш думата ми — прие Метел.