Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
На третия ден от декември по мостовете, свързващи двата бряга на Тибър с острова по средата, минаха първите парламентьори. Това бяха Прасчо Метел Пий (той беше официално упълномощеното лице), цензорът Публий Крас, Катул и Луций Цезар. На десния бряг ги чакаше Луций Цина, придружен от Гай Марий.
— Аве, Луций Цина — поздрави Метел Пий, възмутен да завари и Марий на преговорите. Още повече, че старецът не бе дошъл сам, а в компанията на някакъв германски исполин, облечен в златни доспехи, и на онази гнусна гадина Фимбрия.
— Да разбирам ли, че ме поздравяваш в качеството ми на консул, Квинт Цецилий, или ме смяташ за частно лице? — попита Цина.
В момента, в който съюзникът му изрече тези думи, Марий се нахвърли върху него:
— Страхливец! Безгръбначен идиот!
Метел Пий тежко преглътна.
— Поздравявам те в качеството ти на римски консул, Луций Цина.
При което Катул Цезар се нахвърли върху него:
— Предател!
— Този човек не е консул! — извика отчаян Публий Крас. — Той е уличен в светотатство!
— Дали е консул или не, това няма значение — обясни му Марий. — Важното е, че е победител.
И понеже вместо преговори делегациите се захванаха да водят кръчмарски спорове, Метел Пий накрая си запуши демонстративно ушите и разгневен обърна гръб на всички. Без да каже дума на шумните си придружители, бързо се прибра в града.
Когато доложи на Октавий какво се е случило, консулът също едва не се нахвърли да го бие.
— Как си посмял да признаеш, че е консул! Той не е консул! Цина е заклеймен от боговете и никакъв консул не е!
— Луций Цина е римски консул, и ти много добре знаеш това, Гней Октавий — отвърна му хладно Метел Пий. — До края на този месец той си остава консул.
— Голям парламентьор се оказа, няма що! Толкова ли не можеш да разбереш, че това, което най-малко можем да допуснем, е да признаем правото на Цина върху управлението? — сърдеше се Октавий и без да се усеща какво прави, въртеше заплашително пръст пред носа на Прасчо.
Този път Метел Пий на свой ред избухна:
— Като си толкова умен, защо ти не отидеш да преговаряш! И да не си посмял да ме сочиш с пръст! Аз съм Цецилий Метел и Ромул дори не би посмял да ме сочи с пръст, камо ли едно новоиздигнато парвеню като теб! Дали на теб ти харесва или не, никого не го е грижа. Луций Цина е римски консул. Ако се върна при него и той ми зададе същия въпрос, аз ще му дам и същия отговор!
Тази размяна на любезности подейства най-силно върху фламина Луций Мерула. Още от деня, в който му възложиха да пази свободния куриатен стол, той се бе чувствал като риба на сухо, но си беше изпълнявал задълженията. Сега обаче реши да сложи край на всичко и като се изпъчи пред колегата си Октавий и разбеснелия се Метел Пий, тихо им рече:
— Гней Октавий, трябва да се откажа от поста си на консул суфектус. Не подхожда на жреца на Юпитер да заема куриатни длъжности. Може и да има място за мен в Сената, но да се ползвам с империум е противоестествено.
Никой от присъстващите не посмя да каже дума. Мерула обърна невъзмутимо гръб на всички и като напусна Форума — разговорът се провеждаше насред площада, — тръгна нагоре по Вия Скара за държавния дом, където живееше.
Катул Цезар погледна Метел Пий.
— Квинт Цецилий, съгласен ли си да те направим върховен главнокомандващ? Ако те назначим с официален указ, може би армията и народът ще погледнат с по-голям оптимизъм към бъдещето.
Но той твърдо поклати глава.
— Не, Квинт Лутаций, не мога да приема. Нито армията, нито народът имат волята да подкрепят нашата кауза. Болестите и гладът са ги превърнали в плашливо стадо. И макар да не ми е леко да го призная на глас, никой в града вече не е сигурен на коя от двете страни е правото. Надявам се, че никой от вас не смята да повтори боевете по улиците на Рим. Луций Сула вече допусна тази грешка, нека ние не я повтаряме. Трябва да постигнем споразумение по мирен път! И то с Луций Цина, не с Гай Марий.
Октавий огледа внимателно лицата на всички свои съюзници и накрая вдигна рамене в знак, че се предава.
— Добре тогава, Квинт Цецилий. Както сметнеш за добре. Върни се пак да говориш с Луций Цина.
Прасчо отново пое тежката мисия върху плещите си, този път придружен само от мълчаливите Катул Цезар и Катул-син. Беше петият ден от декември.
Този път ги посрещнаха с далеч по-тържествена церемония. Цина се беше сетил да издигне висок подиум и бе наместил куриатния си стол в средата му. Дори седнал, той пак стоеше над парламентьорите от Рим. На подиума стоеше — вярно, прав — и Гай Марий.