Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
ФАБИАНИ
Не съм ангел, нито демон. Аз съм просто мъж, който ви обича.
КРАЛИЦАТА
Който обича кралицата.
ФАБИАНИ
Който обича Мария.
КРАЛИЦАТА
Изслушай ме, Фабиано, аз също те обичам. Млад си. Зная, че доста млади жени те гледат с нежен, подкупващ поглед. В края на краищата на човек му става скучно дори с кралицата. Не ме прекъсвай! Ако някога се влюбиш в друга жена, искам да ми кажеш. Може би ще ти простя, ако ми кажеш. Не ме прекъсвай! Ти не знаеш колко те обичам. Самата аз също не зная. Наистина има моменти, когато бих предпочела да си мъртъв вместо щастлив с друга, но има и други моменти, в които бих предпочела да си щастлив. Боже мой! Не зная защо искат да ми припишат славата на зла жена.
ФАБИАНИ
Аз мога да бъда щастлив само с теб, Мария. Обичам само теб.
КРАЛИЦАТА
Наистина ли? Погледни ме. Наистина ли? Ох, понякога съм толкова ревнива. Въобразявам си… На коя ли жена не й минават през ума такива мисли? Въобразявам си понякога, че ми изневеряваш. Бих искала да бъда невидима, да мога да те следвам навсякъде, да зная винаги какво правиш, какво говориш, къде си. В приказките се разказва за пръстен, който правел хората невидими, бих дала короната си за такъв пръстен. Представям си непрекъснато как ходиш из града, за да се срещаш с красиви млади жени. Ох, не би трябвало да ми изневеряваш, разбираш ли!
ФАБИАНИ
Ех, госпожо, освободете се от тези мисли. Аз да изневерявам на вас, госпожо, на моята кралица, на моята любима! Би трябвало да съм най-неблагодарният, най-презреният сред мъжете, за да извърша такова нещо! Аз те обичам, Мария, обожавам те, дори не бих могъл да погледна друга жена! Обичам те, разбери, нима не виждаш по очите ми? О, боже мой, в гласа на всеки има известен оттенък, когато говори истината. Той би трябвало да те убеди! Хайде, вгледай се добре в мен, имам ли вид на мъж, който те мами? Когато някой мъж изневерява на жена, все някак се издава. Обикновено жените веднага откриват изневярата. Но защо избра точно този миг, за да ми говориш такива неща, Мария? Мигът, в който те обичам може би най-силно! Наистина, струва ми че никога досега не съм те обичал тъй силно, както днес. Сега не говоря на кралицата. По дяволите, кралицата наистина не ме интересува! Какво би могла да ми направи тя, кралицата? Тя може да заповяда да ми отрежат главата, какво от това? Но ти, Мария, ти можеш да разбиеш сърцето ми. Обичам те, но не величието ти, обичам теб. Целувам красивата ти, бяла и нежна ръка, а не кралския скиптър, госпожо!
КРАЛИЦАТА
Благодаря ти, мой Фабиано! Прощавай! Боже мой, милорд, колко сте млад, колко красиви са черните ви коси, колко прелестно е лицето ви! Елате пак след час.
ФАБИАНИ
Онова, което вие наричате час, аз наричам век!
Веднага след като той излиза, Кралицата става припряно, отива към скритата в стената врата, отваря я и въвежда в покоите си Симон Рьонар.
Втора сцена
Кралицата и Симон Рьонар.
КРАЛИЦАТА
Влезте, господин съдия. И така, през цялото време ли стояхте там? Чухте ли всичко?
СИМОН РЬОНАР
Да, госпожо.
КРАЛИЦАТА
Какво ще кажете за него? О, това е най-безчестният и най-неискреният човек! Какво ще кажете за такъв човек?
СИМОН РЬОНАР
Ще кажа, госпожо, че този човек оправдава италианското си име.
КРАЛИЦАТА
А вие сигурен ли сте, че той ходи при тази жена нощем? Видяхте ли го?
СИМОН РЬОНАР
Бях заедно с Клинтън, Чандъс и Монтагю. Имаше поне десет свидетели.
КРАЛИЦАТА
Това вече наистина е безчестие!
СИМОН РЬОНАР
Впрочем след малко всичко ще бъде доказано по безспорен начин. Момичето е тук, както вече ви съобщих, ваше величество. Тази нощ наредих да я задържат в дома й.
КРАЛИЦАТА
Но нима подобно престъпление не е достатъчно, за да накараме палача да отсече главата на този човек?
СИМОН РЬОНАР
За това, че е бил през нощта при едно красиво момиче? Не, госпожо. Ваше величество предаде на съда Трогмортън143 за подобно прегрешение и Трогмортън беше оправдан.
КРАЛИЦАТА
Но аз наказах съдиите на Трогмортън.
СИМОН РЬОНАР
Постъпете така, че да не трябва да наказвате съдиите на Фабиани.
143
… предаде на съда Трогмортън… — В един от историческите източници, използвани от Юго, се споменава някой си Трогмортън, даден през 1555 г. под съд, но отказал да признае престъплението си въпреки мъченията, а после оправдан от съдиите, на които впоследствие били наложени тежки наказания.