Далечно ехо

— Значи така и не се стигна до арест?

Лоусън изду устни.

— Не, арест нямаше. Това е много неприятна мисъл за един полицейски служител. Известни подозрения бяха насочени към четирите момчета, които бяха намерили тялото, но така и не открихме нещо повече от косвени доказателства. Поради мястото, на което бе открит трупът, аз самият имах някакви съмнения — да не би да е било ритуално убийство. Но и тази идея не доведе доникъде, пък и в този регион никога не е имало подобно престъпление, нито преди, нито след това. Искрено съжалявам, че трябва да го призная, но убиецът на Роузи Дъф е още на свобода. Разбира се, хора, които извършват такива престъпления, нерядко ги повтарят. Така че — кой знае, не е изключено той в момента да излежава присъда за друго убийство.

На вратата се почука и Лоусън извика:

— Влез.

Жената, която се появи на прага, беше пълна противоположност на Джаки. Докато журналистката беше подвижна и гъвкава, фигурата на Карен Пири беше солидна, лишена от грация. Общото между двете беше острият интелект, който всяка разпозна незабавно в погледа на другата. Лоусън ги запозна и умело ги поведе към изхода.

— Е, желая ви успех със статията — каза той и затвори вратата зад тях.

Карен поведе Джаки нагоре по стълбите, към стаята, където работеше екипът по студените досиета.

— В Глазгоу ли живеете? — попита тя, докато вървяха нагоре.

— Там съм родена. Чудесен град, пълен с живот.

— Подходяща среда за журналист. А какво събуди интереса ви към този случай?

Джаки преразказа набързо легендата си — която Карен като че ли прие за чиста монета. Тя отвори вратата на стаята и покани Джаки да я последва. Джаки започна да оглежда стените, покрити със снимки, карти и бележки. Зад два от мониторите седяха хора, които само ги погледнаха, когато влязоха, и отново се заеха с работата си.

— Надявам се, знаете — каза Карен, — че всичко, свързано с текущите следствия, което може да видите или чуете тук, попада под защитата на поверителната служебна информация. Длъжна съм да го подчертая.

— Аз не съм криминален репортер и проявявам интерес единствено към темата, която ме доведе тук. Нямам намерение да измъквам поверителни сведения.

Карен се усмихна. Беше си имала работа с достатъчно журналисти, повечето от които биха откраднали сладоледа на невръстно дете, ако това беше в интерес на работата им. Но тази жена създаваше по-различно впечатление. Каквато и да беше истинската й цел, надали беше тръгнала да измъква материал за поредната скандална публикация. Карен поведе Джаки към една дълга маса в дъното на помещението, където беше подредила материалите по следствието.

— Не знам доколко сте склонна да навлезете в подробности — каза тя и огледа колебливо купчините папки пред тях.