Наричайте ме Скарлет

— Добре.

— Тази коя е? — попита Жюлиет, след като Мари-Анж отиде при другите.

— Избягала е от къщи. Ще участва в трупата. Иска да става актриса. Сладка е, нали?

Жюлиет сви устни пренебрежително. Изведнъж се почувства като истинска буржоазка в тази обстановка. Студентка съм, работя в юридическа кантора по международно право, живея в голяма къща. Вярно, така е, но съм без пукнат грош и скоро ще се наложи да проституирам.

— Какво сте решили да правите в това мазе?

— Театър, пиленце. След като институциите не желаят да чуят за нас, ние ще си създадем собствена сцена, ще си пишем текстове и сами ще си ги играем. Естествено, няма да е като в „Комеди Франсез“, но ще струва по-евтино.

— И кога го реши това нещо?

— Нищо не съм решавал. Запознах се с Брюно, високият тъмнокос младеж, дето боядисва в дъното… — Той й го показа с мистрията. — … при моя агент. Всъщност оня, който се водеше за мой агент, щото сигурно не се е охарчил много да говори по телефона и да ми търси ангажименти! И тъй като нямаше участия, Брюно се занимаваше с дребни поправки, с боядисване на апартаменти. Пихме по едно, дори не се напихме и три седмици по-късно той ме потърси. Попита дали ще се присъединя към една трупа, за целта трябвало да мога да играя комедийни роли и да забивам пирони. Казах си: „Защо не?“. Пак мога да си съчинявам рекламните мелодийки. Гладна ли си?

Жюлиет кимна.

— Ще ядем на място. Имам всичко необходимо.

Разрови се в един кашон и извади бутилка вино и някакви консерви. Отвори една кутия сардини с олио, една с компот и една с крем монблан с шоколад. Тапата на бутилката изхвръкна.

— Заповядай, на теб се пада честта — покани той Жюлиет, поднасяйки й кутийката със сардини.

— Няма ли хляб?

— Чакай да видя.

Стана и донесе един нарязан хляб, опакован в целофан. Разкъса опаковката със зъби и подаде една филийка на Жюлиет. Тя си взе една рибка и деликатно я сложи върху хляба. Луи си взе с пръсти две рибки и ги глътна направо, без да ги дъвче. Обърса пръсти в дънките си и продължи с пълна уста:

— Ще потръгне. На хората им писна да плащат луди пари, за да гледат пиеси на някакви си жалки драскачи. За цените на билетите измислихме нещо като колелото на лотарията, с цифри от едно до петдесет. Който изтегли номер едно, плаща един франк, и т.н. Хитро, а?

— Отдавна не съм те виждала толкова ентусиазиран!

— Боря се, правя усилия. Хубавото е, че е пълно с мадами.

Жюлиет сви рамене, бясна. Ужасно я нервираше, когато започнеше да ги дрънка такива! Гадно хлапе, което ме предизвиква с кофичката и лопатката си.