Тревожна кръв [bg]

– Имам работа – обяви Макс, след като заглуши звука на телевизора. На масичката бяха поставени бутилка и две чаши за шампанско. – Втората главна роля в нов телевизионен филм на Би Би Си едно. Да пийнем.

– Макс, това е фантастично! – възкликна Робин, зарадвана за него.

– Да – отвърна сияещ той. – Чуй, според теб Страйк дали би дошъл на вечеря? Ще играя ветеран. Полезно ще ми е да поговоря с бивш военен.

– Сигурна съм, че ще приеме – отвърна Робин с надеждата да е права. Страйк и Макс не се познаваха. Прие чаша шампанско, седна и я вдигна за тост. – Поздравления!

– Благодаря – отвърна той и чукна чаша в нейната. – Ако Страйк дойде, аз ще сготвя. Хубаво ще е. Имам нужда да се срещам с повече хора. Взех да се превръщам в ония, дето дават материал за новини по телевизията и класическото определение за тях е „винаги е бил много затворен човек“.

– Аз пък ще съм глуповатата съжителка – каза Робин, чиито мисли още се въртяха около Вайълет Купър, – която те е имала за прекрасен човек и никога не се е зачудила защо все ковеш наново и наново дъските на пода си.

Макс се разсмя.

– Теб ще обвиняват повече от мен – посочи той, – винаги е така. Жените, които не се усещат... макар че не важи за всички. Как се казваше онзи в Америка, дето карал съпругата си да му се обажда по интеркома, преди да я пусне в гаража?

– Джери Брудос – отвърна Робин.

Брудос се споменаваше в „Демонът от Парадайс Парк“. И той като Крийд се бе преоблякъл в женски дрехи, когато беше отвля­къл една от жертвите си.

– Трябва да подновя социалния си живот, дявол го взел – заяви Макс по-оживен, отколкото Робин го бе виждала някога, под влияние на алкохола и добрата новина. – Чувствах се ужасно, откакто Матю си отиде. Все се чудех дали да не продам това място и да забегна нанякъде.

Робин реши, че обзелата я паника трябва да бе проличала на лицето ѝ, защото Макс добави: