Еликсир в Ада [bg]

Спомни си в какъв шок изпадна, когато в стаята най-неочаквано се появи Хензел. Веднага грабна лопатата и едва не го цапардоса по главата. Оказа се, че нещата са напълно обясними и просто гробът на чешкия носфератус се намираше в същото трансилванско гробище, където бе намерил последния си приют и граф Дракула. През безбройните години частиците пръст се бяха смесили с праха на хиляди мъртъвци, превърнали се в едно цяло. Би трябвало да допусне, че от Ада в жилището му би могъл да пристигне цял батальон всевъзможни вампири от същото гробище. Но за щастие тях нямаше кой да ги почерпи с еликсир.

Телата на гостите бяха омотани с чаршафи, а за по-сигурно той беше закопчал ръцете и краката им с пластмасови белезници. Естествено, в това леговище се носеше крайно неприятна миризма, но какво да се прави, като помещението беше малко, а вътре бяха натъпкани шестима души. Кой щеше да е пръв? Трябваше да започне от жените, както изискваха правилата на етикета. Отец Андрей се надвеси над Мерилин Монро и заби сръчно инжекцията в белоснежната й кожа. Кинозвездата беше най-буйният участник в групата. Насън ту непрекъснато ридаеше, ту викаше някого, а понякога плачеше с жален детински плач, който приличаше на натрапчиво мяукане. Инжектираше Франкенщайн и Дракула, като забиваше иглата точно в средата на сърцата им, защото дори след като се преместиха от Ада на Земята, те продължаваха да си бъдат трупове (или поне Франкенщайн — със сигурност). Очакваше основният проблем да дойде от тези двама души, както и от китайския каратист. Затова тримата редовно получаваха по една конска доза успокоително. Той никога не се замисляше какво щеше да стане, с тези хора по-късно, когато в стаята се озовеше седмата жертва. Но какво значение имаше, при положение че никой не ги чакаше никъде, защото те и без това си бяха мъртви.

Мъжът в черно преброи машинално телата отляво надясно. Всичко съответстваше на плана — палач, блудница, дракон, мъртвец, вещица, върколак… Всички си бяха на мястото. Пустееше само последният дюшек, предназначен за седмата жертва — за сестрата на дявола, за къдравата чернокоса и злобна красавица Лилит, която навремето бе съблазнила Адам в райските градини.

Отец Андрей инжектира един след друг успокоително на всички пленници, загаси лампата и излезе от помещението, без да го заключва. След известно време се върна, стиснал в ръка чисто нов блестящ от смазката автомат „Калашников“, който взе от скривалището в мазето. Ако всичко беше наред, утре щеше да се забавлява. За пръв път от много години му се прииска да пуши, но той реши, че ще се опита да се противопостави на съблазънта. Мъжът в черно седна на прага, дръпна професионално затвора на автомата и се вторачи в мрака, където смътно се виждаха очертанията на телата.