Еликсир в Ада [bg]

Осемдесета глава

Стаята на Пандора

22 часа и 47 минути

След като не успя да открие подлеца Хензел в близките крайпътни канавки, тъй като изпитваше тайната надежда, че вампирът се търкаля точно там, както се полагаше на един пиян, мъжът в черно за пръв път съжали, че избърза да направи момчето куриер. Не, той постъпи правилно, друг беше въпросът, че Хензел не схвана цялата отговорност на момента и се разкисна като есенна зелка в бидон. Този глупак избяга позорно и това обстоятелство можеше да му създаде дребни проблеми — трабъл, както се изразяваше покойното момче. Естествено, този неприятен факт подсили напрежението на отец Андрей, макар че той и без това вече се тресеше заради загадъчното изчезване на Свръзката. А както сочеше ситуацията, Изпълнителят също кой знае защо се бавеше с последната кандидатура и червеният молив се търкаляше непотребен на масата, а седмото име в списъка си оставаше недокоснато.

Двамата с момчето пропуснаха този момент. Когато копоите започнаха разследването, не биваше да се церемонят с тях, а методично да ги унищожават един след друг. Само като си помислеше, че до този момент всичко вървеше по мед и масло и — на ти сега! — в последната секунда удариха на камък. А втори такъв шанс нямаше да му падне никога повече. Господи, как го болеше главата и не можеше да разсъждава. И той реши да кипне вода в чайника, за да се поразсее.

Чудовищно силният черен чай без захар, който отец Андрей се научи да приготвя в Афганистан, където не спяха по цели денонощия, когато изпълняваха задачи, му подейства ободряващо. Какво друго му оставаше да направи? Трябваше да седи и да чака. Хензел изчезна, а той нямаше никаква друга възможност да се свърже с отвъдния свят. Естествено, можеше да изпрати в командировка в Ада всеки от преданите му членове на Клуба, но изобщо не беше сигурно, че щеше да успее да установи спиритична връзка с посланика. А освен това смъртта на втори член на „Рай сега“ задължително щеше да привлече вниманието на пресата.

Той се зачуди с какво да се заеме, за да убие времето, докато чакаше. Можеше по стар войнишки навик да отиде отново в мазето, където в едно кътче си бе оборудвал място за тренировки. Сигурно щеше да постъпи точно така, но първо щеше да извърши традиционния си обход и да надникне в заключената стая. От кухнята отец Андрей отиде в кабинета и извади от чекмеджето на бюрото приготвената предварително спринцовка и седем ампули. Мъжът в черно носеше ключа от стаята на тънка верижка на врата си и не сваляше тази „огърлица“ дори когато спеше.