Орки

Само Койла, Страк, Брегин и Хаскеер бяха останали при стената, когато Застъпникът излезе от къщата. Страк и Койла се закатериха по стената.

— Побързайте! — извика им Хаскеер.

Двамата с Брегин стояха с изпънати нагоре ръце. Неколцина оръженосци ги уловиха от ръба на стената и ги изтеглиха. В този момент Застъпникът се пресегна и хвана Хаскеер за крака. Той успя да се освободи и задрапа отчаяно нагоре. Четиримата Застъпници вече бяха съвсем близо.

Най-сетне Хаскеер и Брегин също се изкачиха върху стената. После се спуснаха от другата страна, където ги очакваха останалите.

— Уф, на косъм беше! — изпъшка Джъп.

Изведнъж част от стената избухна и се срина. Разхвърча се мазилка, вдигна се облак прах. Пред втрещените им погледи се появи един покрит с прахоляк Застъпник, който рушеше стената, сякаш тя бе от хартия. Малко по-встрани втори Застъпник проби стената с юмрук.

— Да се махаме оттук! — извика Страк. — Скрийте оръжията! Няма смисъл да привличаме повече внимание.

Най-трудно се оказа да прикрият мечовете. Наложи се да се освободят от боздуганите и копията. После хукнаха по улицата.

Скоро стигнаха до неголям площад, където забавиха темпото. Страк ги накара да се разделят на три групи, за да се слеят с тълпата. При него останаха Койла, Джъп, Хаскеер и няколко оръженосеца.

— Не зная дали Застъпниците имат начин да разговарят помежду си — рече им задъхано Страк. — Но рано или късно всички ще започнат да ни търсят.

— Значи, взимаме конете и оръжията и се омитаме оттук — обади се Джъп.

— Точно така, но забрави за оръжията. Прекалено рисковано е да ги поискаме на караулката. Пък и вече си имаме оръжия.

— Конете също представляват известен риск — припомни му Койла.

— Но трябва да го поемем.

— И за мен ще трябва кон — рече му тя.

— Ще ти купим.

— С какво?

— Имаме пелуцид. За щастие той се търси като всяка друга валута.

— Жалко за оръжията — оплака се Хаскеер. — Имах няколко, на които много държах.

— Аз също — съгласи се Джъп. — Но си заслужаваше да ги разменя срещу теб и Койла.

Хаскеер не можа да прецени дали джуджето говори сериозно, или се подиграва и реши да премълчи.

Докато вървяха към конюшните, те се озъртаха тревожно. На няколко пъти мерваха в далечината патрулните двойки на Застъпниците. Страк даде знак на орките да запазят спокойствие и да се държат непринудено, доколкото могат. Изглежда чудовищата нямаха възможност да общуват от разстояние. Страк предполагаше, че това е поредното последствие от отслабването на магията.

Най-сетне стигнаха конюшнята. Събраха конете и купиха още един, без да предизвикат подозрение.

Когато излязоха на улицата, Джъп попита:

— Не е ли по-добре да останем разделени на три групи? Поне докато излезем. Така няма да правим впечатление.

— Чакайте малко — намеси се Койла. — Няма ли да бъде подозрително, когато първата група излезе, без да си поиска оръжията. Това може да влоши шансовете на втората и третата.