Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
— Продължавай.
— Няма как да ги попитам, тъй като са ми залепили устата.
— А ако ги попиташ, те ще те гръмнат и ще изчезнат — добави тя.
— Това също е вярно — кимнах.
— А не ти ли мина през ума, че не знаят, защото не аз съм техният информатор? Нека ти напомня, че аз бях осведомена за предавателя.
— Точно това ще бъде аргументът на адвоката ти пред съдебните заседатели — кимнах аз. — На негово място и аз бих го използвал. Но ти вече си знаела, че те са компрометирани, и си преценила какво ще стане, ако някой от тях бъде заловен жив. Това е вечният проблем на заговорите. Все някой поема ролята на предателя.
— Винаги ли?
— Винаги — кимнах.
— Продължавай.
— Оттук следва, че е настъпило времето на импровизациите. Тайната трябва да бъде отнесена в гроба.
— И как успях да го уредя?
— Ти ще кажеш.
— Нали знаеш какво си мисля, Шон? — попита тя и отвратено поклати глава.
— Нямам представа как мислиш, Джени, да не говорим за какво.
Гневният ми изблик очевидно я развесели.
— След малко ще стигнем и до това, което си мисля — отвърна с усмивка тя. — Но първо искам да чуя твоите разсъждения.
— Докъде бях стигнал?
— Бил си с Клайд и Мерилу — отвърна тя, помълча малко, след което добави: — Докато аз кроях планове как да ти спася живота.
— По-скоро да го пощадиш — натъртено рекох аз. — Защото отлично знаеш, че ако не бях разкрил Клайд, той трябваше да ме убие в момента, в който предам парите.
В погледа й пролича някакво объркване.
— Искаш да кажеш, че аз съм заповядала на Клайд да те остави жив, така ли? — Направи се, че обмисля тази възможност, а после се разсмя. — О, предполагам какво си мислиш: че съм те оставила жив, за да насоча вниманието на командосите към тях.
— Точно така си постъпила — спокойно отвърнах аз. — Казала си на Клайд, че ако ченгетата ги открият, ще се наложи някакъв бартер. Трябвало само да се увери, че съм електронно чист, за да се превърна в разменна монета при евентуално негативно стечение на обстоятелствата.
Тя обмисли чутото, после поклати глава.
— Нови глупости. Ти вече беше техен заложник, но не бяха водени никакви преговори.
— Именно. Фактически това беше причината, поради която им нареди да убият Джоун Таунзенд. Тя не беше в предварително изготвения списък на жертвите, нали?
Джени ме погледна с неподправено любопитство. Вероятно и в най-абсурдните си кошмари не беше допускала, че някой би могъл да навърже тези неща.
— Сигурен съм какво си казала на Клайд — продължих аз. — Че нещата се усложняват, защото предпочитаните мишени са охранявани много добре. Докато Джоун е беззащитна и напълно уязвима, тъй като нищо не подозира. Горкичкият Клайд е бил прекалено ограничен, за да си представи, че да ликвидираш съпругата на директора на ФБР е все едно да си опреш пищова в челото. Федералните агенти също са ченгета и като всички ченгета ненавиждат убийците на полицаи. Да не говорим за убийците на членове на семействата им. Но да ликвидираш жената на топченгето по такъв безпардонен начин, пред очите на всички, е особено унизително. Станало факт, то автоматично означава, че преговори няма да има, а Клайд и групичката му нямат да имат никакви шансове при евентуална престрелка.
— Я се чуй какво дрънкаш, Шон! — прекъсна ме тя. — В момента обвиняваш ФБР в официална екзекуция на тримата! Надявам се, че няма да повториш тези думи пред съда!
Беше права, разбира се. Макар че на практика това беше без значение.
— И така, стигаме до момента, в който щурмоваците от ООЗ нахлуват в къщата, а ти вървиш непосредствено след тях. И виждаш Джейсън Барнс — последната улика, която трябва да премахнеш.
— Само три дни по-късно бях освободена от всякаква отговорност за разстрела на Джейсън Барнс — поклати глава Джени. — Това е регистриран факт, Шон. Самият ти даде показания в подкрепа на тази теза. — В очите й се появи добре изиграна мъка. — Там не се виждаше почти нищо, бъркотията беше голяма. Допуснах голяма грешка, за която дълбоко съжалявам. Но времето не може да се върне назад, нали? — Помълча малко, после попита: — Между другото, годни ли са заключенията на разследването за съда?
Кимнах.
— Благодаря ти, че наблегна на този момент. Той ме оневинява напълно. Фактически аз ще предложа на адвоката си да ги включи в списъка на доказателствата.
Дълго време се гледахме в очите и мълчахме. Стана ми ясно, че съм на път да загубя тази война на ум и нерви. Тя също го знаеше. Бавно проумях, че Джени ме беше избрала веднага, още на първото местопрестъпление в дома на Белнап. Бях я впечатлил с умните си заключения, бях я ядосал със самочувствието си. Което е било достатъчно да ме избере за бъдещ боксов чувал. Била готова на всичко, което щяло да ни отведе до този миг: привидно единомислие, партньорска привързаност, дори внимателно дозирана интимност. При друг развой на събитията тя вероятно би ме изчукала, преди да ме убие.