Последният жив [Last Man Standing - bg]

— Не съм чак толкова изненадан. От Уейко насам не може да се каже, че двамата с Бък сме на едно мнение по повечето въпроси.

— Но ако ти можеш да достигнеш до дъното на проблемите си, Уеб, и да докажеш на този Уинтърс, а и на всички останали, че не си предател, не виждам как това би могло да ти навреди. Така ли е?

Уеб въздъхна. Той нямаше никакво желание да отстъпва пред тази жена, но още по-малко искаше хората наоколо да се съмняват в него. Самият той не искаше повече да се съмнява в собствените си способности да се справи със задълженията си като член на ОБТ.

— Наистина ли смяташ, че хипнозата ще помогне?

— Няма как да знаем, докато не опитаме, Уеб. Но при други пациенти съм постигала големи успехи.

Накрая той каза:

— Добре, може би си струва да поговорим по въпроса. Но лице в лице, не по телефона.

— В моя кабинет?

— Казах, че съм с бойна задача.

— Не мога ли аз да дойда където си?

Уеб се замисли. Защо ли му трябваше всичко това? Най-умно би било да прати Клеър по дяволите и да си подрежда сам живота. Но вече беше склонен да вярва, че му е нужна помощ. А пък очевидно Клеър Даниълс съвсем искрено желаеше да му помогне.

— Ще пратя един човек да те вземе.

— Кого?

— Казва се Романо. Пол Романо. И той е от отряда. Не му казвай нищо за мен, моля ти се, защото понякога много плямпа.

— Разбрано, Уеб. Ти къде си всъщност?

— Ще видиш, докторе. Ще видиш.

— След около час се освобождавам. Един час стига ли?

— Даже е много.

Уеб се избърса, намери Романо и му обясни какво да направи.

— Каква е тая жена? — попита подозрително Романо. — Да не е куку-доктор?

— Те самите предпочитат да им викаме психиатри.

— Аз не съм ти шофьор, Уеб. И аз съм тук със задача!

— Хайде, хайде, Поли. Искам да се обадя на Били и Гуен. Ти беше повечето време сам тук, нека сега аз да те заместя малко. Ако тръгнеш веднага, докато стигнеш, тя ще е готова и ще те чака.

— Ами ако стане нещо, докато ме няма?

— Ще се оправя някак.

— Ами ако те гръмнат?

— Какво се разтревожи за мен изведнъж?

— Не се тревожа. Само че не искам началниците да ме награбят мен после. Имам жена и деца.

— Искаш да кажеш просто, че Енджи ще те пребие.

— Точно това искам да кажа!

— Виж какво, свърши ми тая услуга, а аз ти се заклевам, че докато не се върнеш, ще се превърна в сянка на семейство Канфилд.

Романо не изглеждаше никак въодушевен, но накрая се съгласи и взе от Уеб адреса.

— Да ти е ясно обаче, че го правя само за да си взема моята кола.

— Корвета?!

— Точно така, корвета. Не се съмнявам, че Били много ще го хареса, нали и двамата сме любители на антиките.

— Хайде тръгвай, Поли, че след малко ще повърна.

Романо му бе казал, че Гуен и Били са в голямата къща, така че Уеб потича дотам, за да се пораздвижи, и почука на вратата. Отвори му възрастна жена по джинси и с ярка кърпа на главата и го отведе до обляната в слънце малка трапезария до кухнята, където Били и Гуен тъкмо закусваха.