![Последният жив [Last Man Standing - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/5/posledniyat-zhiv-last-man-standing-bg-download.jpg)
Последният жив [Last Man Standing - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният жив [Last Man Standing - bg]». Краткое содержание книги:
Експлозивен психологически трилър, невероятно напрежение, смайваща развръзка.
Дейвид Балдачи във върхова форма!
— А за самия Немо Стрейт какво знаеш?
— Същото, което той ти е казал. Израсъл в малка ферма за коне, където баща му бил управител. Така изучил и занаята. Бил се във Виетнам и се изявил като отличен боец. Награждаван многократно. Три месеца прекарал като военнопленник.
— Явно е як мъжага, след като изобщо е оцелял. Тия копелета от Виетконг не са образец на гостоприемство.
— След като се върнал в Щатите, Стрейт се хващал тук-там на работа — като надзирател в затвора, продавач в компютърен магазин, това-онова. Междувременно се оженил, родили му се деца, после се върнал при конете и се развел. Постъпил при семейство Канфилд малко след като купили „Източен вятър“.
— Нещо да ми кажеш за Ърнест Фрий?
— Не е забелязан нито веднъж, което направо ме изумява. Обикновено в такива случаи се обаждат хиляди съвестни граждани, които в деветдесет и девет процента от случаите са се припознали, но все пак успяваме да хванем някоя следа. А този път — нищо.
Уеб се оглеждаше наоколо, разкъсван от безсилна ярост. Погледът му за малко щеше да пропусне предмета, но очите му се върнаха инстинктивно и се вторачиха право в него.
— По дяволите! — възкликна той.
— Какво има? — попита Бейтс.
Уеб посочи с пръст.
— Мисля, че попаднахме на свидетел.
Бейтс проследи пръста му и забеляза светофара на отсрещния ъгъл, по диагонал спрямо рампата. Подобно на светофарите в този район, и върху него имаше монтирана камера за следене на преминаващите по улицата. Разбира се, като всички останали камери, и тя беше насочена от нечии немирни ръце в грешна посока. По една случайност това беше към рампата.
— По дяволите! — повтори на свой ред Бейтс. — За едно и също нещо ли мислим?
— Уха! — отвърна Уеб. — Тая камера е от стария модел, дето записват денонощно върху безкрайна лента. Новите се задействат само при преминаване на кола и фотографират задния номер.
— Да се надяваме, че оттогава полицаите не са трили лентата.
Бейтс направи знак на един от хората си да позвъни незабавно в съответния участък. Уеб каза:
— Трябва да се връщам във фермата. Романо сигурно се чувства самотен без мен.
— Никак не ми харесва тая работа, Уеб. Какво ще стане, ако междувременно те гръмнат?
— Остава Коув. Той също е свидетел.
— Ами ако го гръмнат и него? Което е още по-вероятно при тези обстоятелства.
— Имаш ли писалка и лист хартия?
Уеб собственоръчно написа подробен доклад за убийството на Чарлс Таусън, известен в криминалните среди като „Туна“. Никой не знаеше откъде е получил прякора си, но по тези улици явно всеки гангстер си имаше прякор. Ако някой някога извадеше тялото на Чарлс Таусън от реката, щеше да си избълва стомаха при вида на онова, което бе останало от него. Уеб написа още, че е разпознал убиеца като Франсис Уестбрук, наричан още „Големия X“. После се подписа със замах и няколко финтифлюшки, а двама от агентите се подписаха като свидетели.
— Ти майтап ли си правиш с мен? — изрева Бейтс. — Всеки адвокат ще разбие на пух и прах подобно доказателство.
— Засега от мен толкова — заяви Уеб, обърна се и си тръгна.
37
Когато се върна в „Източен вятър“, Уеб най-напред се обади на Романо, после отиде в стаята си и блажено се отпусна в горещата вана. Ще подремна и ще съм като нов, каза си той. През годините му се бе налагало да се оправя и с по-малко сън.
Романо веднага забеляза пресните му рани и коментарът не закъсня:
— Ти си се оставил още веднъж да ти насинят задника?! Покрай теб ще излезе лошо име на отряда, Уеб!
На това Уеб отвърна, че другия път ще гледа да го бият така, че да не личи.
Следващите няколко дни не им донесоха нищо интересно; те се посветиха изцяло на скучната, но необходима роля на лични телохранители. Когато видя раните на Уеб, Гуен извика:
— Господи, Уеб, добре ли си?
— Сякаш старият Бу го е ритнал в лицето — отбеляза Били, който дъвчеше незапалена цигара.
— Де да беше Бу! — подхвърли Уеб.
Гуен настоя да наложи охлузванията му с някакво лекарство; беше му неизказано приятно, когато нежните й пръсти докосваха кожата му. Докато тя се грижеше за него, Били изръмжа:
— Не ви е скучен животът на вас, федералните.
— Така си е — отвърна Уеб.
Докато опознаваха домакините си, Уеб и Романо постепенно разбраха колко много работа има в една такава ферма. Както бяха обещали, и двамата се включиха да помагат, макар вечер Романо да мрънкаше пред Уеб колко му е било неприятно да си цапа ръцете. „Източен вятър“ беше огромно имение, пълно с изненади, и Уеб сериозно се замисли дали в бъдеще да не опита някакъв по-спокоен начин да си изкарва хляба. Но си каза, че тези съмнения ще го напуснат още щом си тръгне от фермата. Самата Гуен Канфилд беше много интересна жена, едновременно интелигентна и резервирана, красива и с изискани маниери. Двамата с Били бяха толкова различни, че повече не можеше и да бъде.