Алибито

Той прокара ръка по тила си и каза последното, което бе очаквала да чуе:

— Господи, чувствам се неловко!

— Неловко?

— Трябваше сам да стигна до този извод. Отдавна. Права си, долових нещо между тях. Просто не можах да го назова. Толкова е невероятно, дори не ми хрумна за сексуално влечение.

— Не се обвинявай, Смайлоу. Жените имат по-развита интуиция за подобни неща.

— Ти имаше и още едно предимство.

— Какво?

— Аз не съм спал с Хамънд.

Детективът леко се усмихна, но Стефи не намери репликата му за смешна.

— Всъщност няма значение кой какво е усетил и кой пръв откри какво става между тях. Важният извод е, че Хамънд е бил в леглото е Алекс Лад, след като бе назначен за прокурор по делото за криминално престъпление, в което тя е главната заподозряна. — Гордо повдигна плика, сякаш бе скалп или друг боен трофей. — И ние можем да го докажем.

— С незаконно придобити улики.

— Подробност — каза тя и сви рамене. — Засега нека обсъдим общата картина. Хамънд дълбоко е загазил. Помниш ли онази опашата лъжа кой е разбил вратата й? Предполагам, че е бил Хамънд. Той е влязъл с взлом в къщата й…

— С каква цел? Обир?

Стефи се намръщи на опита му да се пошегува.

— Познавали са се от по-рано. Преди да бъде заподозряна. Но и двамата се преструват на напълно чужди. Трябвало е заедно да измислят правдоподобна версия и Хамънд е отишъл при нея… Да видим, трябва да е било във вторник вечерта, след като я хванахме в няколко лъжи. Не е могъл да позвъни на входната й врата, затова се е промъкнал вътре. Порязал е палеца си, докато е разбивал ключалката. Помня, че на другия ден носеше лепенка. Мисля, че е бил с нея и в нощта на нападението. Когато го попитах за лекаря, който се е погрижил за него, и защо не е отишъл в болницата, увърташе. Измисли някакво глуповато обяснение.

Детективът все още я гледаше с недоверие.

— Познавам го, Смайлоу — настойчиво каза тя. — Живяла съм с него. Познавам навиците му. Обича в дома му да има ред, но все пак е мъж. Оставя нещата на автопилот, докато не бъде принуден да разтреби, или разчита на чистачката, която идва веднъж седмично. Сутринта, след като беше ранен, едва стоеше на краката си, а знаеш ли за какво се беше загрижил? Започна да оправя леглото си. Сега разбирам защо. Не е искал да разбера, че някой е спал до него.

— Не знам, Стефи — каза Смайлоу и смръщи вежди. — Въпреки че ми се иска да натрия носа на този бойскаут, не мога да повярвам, че Хамънд Крос би проявил подобна слабост. Показа ли му това?

— Не, но заложих примамка. Внимателно. Без да рискувам. До тази сутрин, когато получих резултата от лабораторията, не бях напълно сигурна.

— Кръвната група не е убедително доказателство.

— Ако е необходимо, ще поискам ДНК тест.

— Ако си права, а допускам, че е доста вероятно, реакцията му, когато чу показанията на Боби Тримбъл, е обяснима.

— Хамънд не искаше да чува, че Алекс Лад е проститутка.

— Била е.

— Все още не сме сигурни за миналото време. Във всеки случай, затова отказва да използва записа на Тримбъл. — Смайлоу отново се намръщи и Стефи извика: — Какво?