Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Уейровете оценяват вашата помощ, Лорд Корман — започна Ф’лар.

Корман изсумтя и отново си отпуши ушите, после махна с ръка признателно на Ф’лар.

— Здрав разум. Защита на земята. Нашите деди са били малко по-умни от нас.

— Не знаех това — каза Асгенар и се усмихна.

— Аз пък знам, млади човече — отвърна решително Корман, а после колебливо добави:

— Как е Ф’нор? И… как му беше името… Кант?

Времето, през което Ф’лар гледаше да избегне прекия отговор вече бе отминало. Той успокоително се усмихна:

— Вече е на крака. Най-лошото мина — макар че Ф’нор никога нямаше да изгуби белезите на бузата си, където горещите частици се бяха забили чак до кокал. — Крилете на Кант оздравяват, но новата кожа се образува доста бавно. Приличаше на парче сурово месо, когато се върнаха, знаете. По тялото му нямаше местенце, освен там където, е лежал Ф’нор, което да не е било дълбоко обгорено. Сега целият Уейр скача, когато го засърби и поиска да бъде намазан с масло. А той е доста големичък и има доста за мазане. — Ф’лар се засмя, както за да успокои Корман, който изглеждаше притеснен слушайки за нараняванията на Кант, така и развеселен от спомена за гледката, който занимава целия персонал на Уейра.

— Значи животното ще може отново да лети?

— Така мислим. И пак ще се бие с Нишките — по-мотивиран, от който и да е от нас.

Корман откровено погледна Ф’лар:

— Разбирам, че ще са нужни Обороти и Обороти, за да заселим с ларви целия континент. За тази гора — и той посочи плантацията от широколистни фиданки — моя участък в Керуунските равнини и онази долина в Телгар отидоха всички ларви, които бяха донесени от Южния през този Оборот. Преди това дело да е завършено, аз отдавна ще съм мъртъв. Но, когато този ден дойде и цялата земя бъде защитена, какво ще правите вие, Драконовите хора?