Сразени ангели
- Автор: Морган Ричард
- Серия: Takeshi Kovacs #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-575-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Сразени ангели». Краткое содержание книги:
Археоложката не отговори, но усещах впития й в лицето ми поглед. Карера понечи да си върви, но спря.
— И още нещо, госпожице Вардани. Педал… — той сведе очи към пода, сякаш обмисляше думата. — Имам доста ограничени — вероятно според някои, — закостенели представи за физическата любов и аналният секс не влиза в тях. Но съдейки по досието ви от концентрационния лагер, същото не може да се каже за вас.
Тя издаде някакъв звук. Почти усещах как се пропуква защитната стена, която с толкова усилия бях създал в душата й. Неусетно бях скочил на крака.
— Айзък, ти…
— Аз ли? — Той ме погледна с усмивка, наподобяваща хилещ се череп. — Ти, паленце. Ти най-добре да сядаш.
Беше почти команда и аз замръзнах насред движението. Бях прехапал устни до кръв.
— Ковач… — гласът на Вардани бе като скъсан кабел.
Продължих да се изправям. Ръката ми сякаш от само себе си се изстреля към гърлото на Карера, сгъната за удар, и същевременно вдигнах рязко крак за удар на средна височина. Имах чувството, че се пробуждам от транс или от продължителна болест. Карера се извъртя към мен и блокира двете атаки с брутална лекота. Кракът ми се плъзна вляво и аз изгубих равновесие. Междувременно той улови ръката ми в ключ и я изви.
Чух някакво изщракване в задната част на главата си, като от празна бутилка уиски, тупнала на пода на бара. Изкрещях от болка, която миг по-късно бе надлежно потушена от невростимулаторите. Изглежда „ръкавът“ все още реагираше както се очаква. Карера не отпускаше ключа и аз бавно се свлякох на колене, като парцалена кукла. Опитах се да помръдна другата си ръка, но той се изсмя. След това изви рязко лакътя ми в областта на ставата и болката толкова се усили, че пред очите ми причерня. Един не особено рязък ритник в корема бе достатъчен да се свия на пода в ембрионална поза.
— Ще ти пратя медиците — чух го да подхвърля над мен. — А вие, госпожице Вардани, най-добре си затворете устата, инак ще пратя някои от хората ми да се позанимаят с вас. Това може би ще ви напомни, макар и по не съвсем доброволен начин, какво означава думата педераст. Не ме принуждавай да го правя, жено.
Чух шум от триене на дрехи и го видях да прикляква до мен. Ръката му подпря брадичката ми и я повдигна нагоре.
— Ако искаш да работиш за мен, Ковач, ще трябва да разкараш тия сантиментални говна от съзнанието си. Но тъй като не съм сигурен, че си узрял за това — той ми показа един неутрализиращ паяк в шепата си. — Само временна мярка. Докато приключим със Сучиади. Така всички ще бъдем в безопасност.
Той разтвори пръсти и паякът тупна на земята. За замъгленото ми съзнание изглеждаше, сякаш лети надолу цяла вечност. Почти веднага след падането малката машинка се претърколи и запълзя към мен. Покатери се по лицето ми и се плъзна надолу по гърба. Едно тъничко, леденостудено жило прободе кожата и аз усетих, че мускулите на врата ми се стягат.
Уф, мамка му.
— Пак ще се видим, Ковач. Помисли върху случилото се. — Карера се изправи и напусна полезрението ми, а вероятно и помещението. Известно време лежах и разглеждах шарките на подовото покритие. После усетих, че някой ме хваща под мишниците и ме нагласява в седнало положение.
— Ковач — пред погледа ме си появи лицето на Дьопре. Жив ли си, бе човек?
Закашлях се отпаднало.
— Да, и още как.
Той ме подпря на ръба на масата. До него застана Вардани.
— Ковач?
— Уффф, Таня, извинявай за сцената. Трябваше да те предупредя да не го предизвикваш. Той не е като Хенд. Не обича да го поливат с лайна.
— Ковач — повтори тя и едва сега забелязах, че е стиснала челюсти. — Какво смятат да правят със Сучиади?
В помещението се възцари тишина.
— Ритуална екзекуция — произнесе Вонсава. — Познах ли?
Кимнах.
— Какво означава това? — попита Вардани с нечовешки спокоен глас. — Ритуална екзекуция! Обяснете ми!
Затворих очи и извиках от спомените си една сцена отпреди повече от две години. Когато й се наситих, отново отворих очи.
— Това е нещо като киберхирург — заговорих бавно. — Препрограмиране. Сканира цялото тяло и картографира нервната система. Измерва нейната издръжливост. После задейства разслояващата програма.
— Разслояващата програма? — повтори тя неразбиращо.