Врагът на Господа

— Той знае, че ако загуби приятелството на Артур, вашите копиеносци, кралю господарю, ще нахлуят в земите му.

— Точно така — кимна мрачно Кунеглас. — Кълхуч може да свърши тази работа. Артур дали ще има някаква власт сега?

— Това зависи от Мордред.

— Да предположим, че Мордред не е пълен глупак. Не мога да си представя Думнония без Артур — Кунеглас се обърна, тъй като стражите на портата високо съобщиха за нови посетители. Очаквах да видя дракони на щитовете, защото предполагах, че са хората, изпратени от Мордред да търсят Кълхуч. Но беше Артур с Енгас Мак Ейрем, придружени от двадесетина копиеносци. Артур спря колебливо при портата.

— Не знам дали съм добре дошъл — погледна ме той.

— Влезте, господарю — поканих го аз учтиво, но не и сърдечно.

Дъщерите ми го бяха видели през някой прозорец, защото миг по-късно с радостни писъци се хвърлиха върху него. Кунеглас също се изправи да го поздрави, подминавайки с явно пренебрежение Енгас Мак Ейрем. Кралят на Демеция застана до мен и аз се поклоних, но той ме изправи и ме прегърна. Пухкавата кожена яка около врата му вонеше на пот и гранясала мазнина. Той се захили.

— Артур ми каза, че от десет години не си се бил в свестна война.

— Май наистина станаха десет, кралю господарю.

— Ще загубиш форма, Дерфел. При първото истинско сражение някой младок ще ти разпори корема и ще нахрани кучетата си с твоите черва. Как си ти?

— Старея, но съм добре. А вие?

— Жив съм още — отвърна той и погледна към Кунеглас. — Кралят на Поуис май не иска да ме поздрави или така ми се струва?

— На него му се струва, кралю господарю, че вашите копиеносци по границата с Поуис си намират работа там, където не им е работа.

Енгас се засмя.

— Войниците не трябва да се отпускат, Дерфел, нали знаеш. От войниците без работа само неприятности. А пък моите станаха прекалено много напоследък. Ирландия става християнска страна! — плю той. — Някакъв британски навлек на име Падраиг превръщал ирландците в мекушави лигльовци. Вие така и не посмяхте да тръгнете срещу нас с копия, та сега изпратихте това тюленово лайно да ни разлага. Затова всеки, който е запазил ирландския си дух, бяга към ирландските кралства в Британия, за да се спаси от християните на Падраиг. Проповядвал с детелина в ръка! Представяш ли си? Завладява Ирландия с детелина в ръка! Нищо чудно, че всички свестни воини идват при мен. А аз какво да правя с тях?

— Изпратете ги да убият Падраиг — предложих му аз.

— Той вече е мъртъв, Дерфел, но последователите му са живи и прекалено усърдни.

Неусетно Енгас ме бе завел в един от ъглите на двора и сега се взря в очите ми.

— Чух, че си се опитал да защитиш дъщеря ми.

— Опитах се, кралю господарю — отвърнах аз. Забелязах, че и Сийнуин бе излязла на двора и сега прегръщаше Артур. Двамата се държаха за ръце и разговаряха, а Сийнуин ми хвърляше укорителни погледи. Обърнах се отново към Енгас. — Извадих меча си в нейна защита.