Врагът на Господа
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #2
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-227-х
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Врагът на Господа». Краткое содержание книги:
— Кралю господарю — погледнах го аз в очите — с това трябва да изпълнявате височайшия дълг да закриляте своя народ.
Самодоволната усмивка бе изчезнала от лицето на Мордред и той ме гледаше със студено достойнство, което събуди у мен надеждата, че Артур е прав и че този тържествен ритуал наистина ще вдъхне на Мордред силата да бъде добър крал.
След това един по един всчки поднесохме своите дарове. Аз му дадох хубав шлем със златна украса и дракон от червен емайл, вграден отпред над челото. Артур му поднесе ризница, направена от плочки, копие и кутия от слонова кост, пълна със златни монети. Кунеглас го дари със златни кюлчета от поуиските мини. Ланселот му даде масивен златен кръст и малко огледало от електрон в златна рамка. Енгас Мак Ейрем постави в краката му две дебели мечи кожи, а Сеграмор добави към купа подаръци златно сакско изображение на бича глава. Сенсъм подари на краля парче от кръста, на който, както високо заяви епископът, бил разпънат Христос. Потъмнялото парче дърво бе поставено в стъклено римско шише, запечатано със злато. Само Кълхуч нищо не му подари. А когато всички дарове бяха дадени, и лордовете се наредиха, за да коленичат пред краля и да му се закълнат във вярност, Кълхуч изобщо не се появи. Аз се заклех втори, след Артур. Отидох до кралския камък, от другата му страна блестяха натрупаните подаръци, коленичих, докоснах с устни върха на новия меч на Мордред и се заклех в живота си, че вярно ще му служа. Това бе тържествен момент, защото полагах кралската клетва, клетвата, която бе над всички други клетви.
Този път към ритуала на акламацията бе добавено и нещо ново. Артур го бе замислил като гаранция за продължаване на мира, така грижливо поддържан през изминалите години. Новата церемония бе нещо като препотвърждение на клетвата на Братството на Британия, защото Артур убеди британските крале, поне тези, които бяха дошли в Каер Кадарн, да разменят целувки с Мордред и да се закълнат никога да не враждуват помежду си. Мордред, Мюриг, Кунеглас, Биртиг, Енгас и Ланселот се прегърнаха, докоснаха върховете на мечовете си и положиха клетва да пазят мира помежду си. Артур сияеше, а Енгас Мак Ейрем, мошеникът му с мошеник, хитро ми намигна. Знаех, че каквито и клетви да положи, дойдеше ли време да се прибира реколтата, неговите копиеносци пак щяха да застягат оръжията си в очакване поуиските стопани да напълнят хамбарите си.
След като се заклехме във вярност към краля, дойде моят ред да завърша акламацията. Първо подадох на Мордред ръка и му помогнах да слезе от кралския камък. Отведох го в северния край на каменния кръг, а аз взех кралския меч и го поставих върху кралския камък. Голото му острие блестеше. Меч върху камък — истинския кралски символ. След това трябваше да изпълня дълга си като най-добър боец на краля — обиколих кръга, отправяйки предизвикателства към всички присъстващи. Плюех срещу тях и приканвах на бой всеки, който дръзне да отрече правото на Мордред, син на Мордред, син на Утър, да бъде крал на тази страна. Намигнах на дъщерите си, когато минах покрай тях и се постарах да улуча с храчката си лъскавите дрехи на Сенсъм, но внимавах да не повторя този номер с бродираната рокля на Гуинивиър.
— Обявявам Мордред, син на Мордред, син на Утър, за крал! — провиквах се аз от време на време, — и ако някой не приема това, нека да излезе и да се бие с мен.
Вървях бавно с изваден меч и високо повтарях:
— Обявявам Мордред, син на Мордред, син на Утър, за крал! Ако някой не приема това, нека да излезе и да се бие с мен.
Почти бях завършил обиколката, когато чух нечий меч да излиза от ножницата.
— Аз не приемам това! — викна някой и тълпата ахна ужасена. Сийнуин пребледня, а дъщерите ми, които и без това не бяха свикнали да ме гледат целия в желязо, стомана, кожи и вълча опашка, скриха лица в полите на майка си.
Бавно се обърнах и видях Кълхуч сред каменния кръг, застанал срещу мен с големия боен меч в ръка.
— Недей, моля те — промълвих аз.
Кълхуч отиде с мрачно лице до кралския камък и хвана златната дръжка на кралския меч.