Гонитбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Фиц и Шута #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гонитбата на Шута». Краткое содержание книги:
— Изглеждаш ужасно — поздравих го.
— Чувствам се ужасно. Мечът на онзи боклук е нанесъл по-голяма вреда, отколкото мислех.
— Но ти все пак го довърши.
— Да.
Тук спряхме. Не бях разказал на никого в стаята как Сенч бе довършил предателя. Или бях? О. Спомних си какво ми беше казал Предан за Петлите и се зачудих какво щяха да си помислят те за срязани сухожилия, разпран нос и прерязано гърло. По-късно. Щях да оставя това за по-късно.
Исках да попитам дали пастрокът на Шън е платил вече цената за предателството си. Но това също не беше въпрос, който да задавам пред други. Заговорих на всички:
— Имам може би относително добра новина за всички ни. Нищожно е, но е по-добре от нищо и подхранва надеждите ни. Шутът потвърди това, което бях подозирал. Върбов лес е нападнат от Слугите на Белия пророк. Халкидците най-вероятно са били наемници, като Слугите са насочвали атаката. Шутът изслуша всичко, което хората на Върбов лес ни разказаха за онази ужасна вечер. Убеден е, от начина, по който са облекли Пчеличка в бяло и са я увили в шейната, че те вярват, че тя е, мм, шайса… тоест кандидат за Бял пророк. Или нещо такова. Ще я ценят високо и ще се опитат да я откарат в Клерес.
— А Шън? — попита Сенч настойчиво.
— Чу какво казаха хората на Върбов лес. Пчеличка е направила всичко по силите си, за да я защити. Ако Слугите ценят Пчеличка толкова високо, колкото вярва Шутът, надявам се това да означава, че Пчеличка може да продължи да упражнява известна закрила над Шън.
Последва мълчание.
— Можем да се надяваме — подхвърли тихо Кетрикен.
— Нищожна надежда наистина. — Сенч бавно поклати глава. — Не трябваше изобщо да ги оставяш сами там, Фиц.
— Знам — отвърнах простичко. Нищо друго не можех да кажа.
Копривка се покашля.
— Пратеникът на Сенч доказа годността си. Смятала бях, че нивото му на дарба в Умението е твърде ниско, за да може да се включи в официална котерия, но в това той се изяви добре и сега ще го обучим като единак.
— Имате вести от Върбов лес?
— Да. След като мъглата на Умението бе разчистена, пратеникът на Сенч можа да стигне до нас ясно, както и моят калфа Гранд. Фицбдителен се връща в Бъкип, придружен от останалите Петли. Оставям там Гранд. Носят труповете на онези, които са ви нападнали на Хълма на бесилото. Накарахме ги да повярват, че двамата със Сенч сте били нападнати от неизвестни убийци, избягали след като верните Петли са ви защитили докато минете през камъните.
— Това ме дразни — обади се Сенч.
— Но най-добре защитава Фицбдителен и Шишко, докато пътуват обратно до Бъкип. Поне един от мъртвите заслужава погребение като герой, Сенч. Когато дойдат, ще отделим овцете от козите и вече ровим да разберем как такова предателство е могло да възникне в редиците ни. Петлите винаги са били отрядът на последния шанс в гвардията. Може би е време изобщо да ги разформироваме. — Гласът на Предан заглъхна на последните думи.
Лека усмивка се бе появила на лицето на Сенч. Той посочи с пръст краля и ми каза:
— Учи се. Чудесна черта за един крал. — Въздъхна и добави: — Когато се почувствам малко по-силен, ще ви помогна в това ровене. Но не разформировай моите Петли. Имам човек… — Думите му заглъхнаха. Устата му бе леко отворена, а погледът му — зареян в пламъците. Извърнах поглед към Копривка. Тя поклати глава и вдигна пръст пред устните си.
Предан се обърна към мен и заговори почти шепнешком:
— Шишко язди с тях, разбира се. Двамата с Лант ще се грижат един за друг. А с тях е и Силдуел, който ще ни държи в течение. Добре ще е и двамата да се върнат невредими. Лант ще остане в двора и този път ще е в безопасност тук. Както трябваше да е бил през цялото време. Синовете на лорд Бдителен няма да бъдат представени в двора през следващите пет години.
Тук като че ли имаше лек укор към Сенч. Не беше ли изобщо уведомил Предан, че „мащехата“ на Лант таи омраза към него? Е, това означаваше, че момчетата са оцелели. Зачудих се за здравето на мащехата, но не попитах.
Предан си пое дъх и продължи малко по-високо:
— Нямаме никакви донесения за нападателите след като са напуснали Върбов лес. Все едно са се изпарили. Според нас е заради замъгляването, което могат да правят. Помолих няколко калфи в Умението да прегледат ръкописите за всяко споменаване за такова негово приложение и как то може да бъде засечено. Но ще продължим да ги издирваме и да наблюдаваме ключови места. Гранд е на позиция във Върбов лес с указания да продължи разпитванията и да докладва ежедневно.