Стоманена целувка [bg]

Амелия забеляза няколко белега на шията ѝ и че ръката ѝ е леко изкривена, сякаш от лошо счупване. Може би я бяха нападали преди години. Домашно насилие?

— Върнън притежава ли кола? Има ли достъп до кола? — На името на Грифит нямаше регистриран автомобил в щата Ню Йорк.

— Не. Той използва предимно таксита — отговори Алиша и отново избърса сълзите си.

— Имате ли представа къде може да е отишъл?

Широко отворените ѝ очи се втренчиха в Сакс.

— Той беше толкова мил с мен. Толкова нежен. — По лицето ѝ пак се затъркаляха сълзи. — Аз…

— Алиша, съжалявам, но се нуждая от информацията, която можеш да ни дадеш. Къде може да е отишъл?

— Знам, че е имал къща на Лонг Айлънд. Мисля, че в Манхасет. Но я е продал. Не е споменавал за друго жилище. Не, не знам къде би отишъл.

Те стигнаха до линейката.

— Детектив, по-добре да я качваме — каза медикът.

— В коя болница ще я закарате?

— В „Белвю“.

Сакс извади визитната си картичка, огради в кръг телефонния си номер, добави номера и адреса на Райм и я даде на Алиша.

— Когато се почувствате по-добре, искаме пак да говорим с вас.

— Добре — промълви Алиша и си пое дълбоко дъх. — Разбира се.

Вратите на линейката се затвориха и минута по-късно колата потегли и включи сирената.

Амелия се приближи до Бо Хауман и докладва какво е научила. Не беше много. Той на свой ред ѝ каза, че извършителят не е бил забелязан.

— Имал е петнайсет минути преднина. Колко далеч може да отидеш за толкова време в големия град?

— Доста далеч, по дяволите — измърмори Сакс.

Тя отиде и при домоуправителя Сал да го разпита. Той седеше на стъпалата пред блока. Беше хубав мъж от италиански произход, с гъста черна коса, солидни мускули и гладко избръснат. Репортери правеха снимки и го караха да вдигне бейзболната бухалка, с която беше прогонил убиеца. Амелия си представи заглавията във вестниците: „Герой с бухалка печели победа“.