Бягството [bg]

68

Пристигнаха в Пентагона рано сутринта. Към огромната сграда се беше устремил голям поток от хора. Райнхарт ги чакаше пред един от входовете заедно със служители от Отдела за защита на персонала и няколко мъже, облечени в униформи срещу биозаразяване.

Бяха докарали и две колички за голф. За минути Пулър им съобщи на какво могат да се натъкнат.

— Ебола, превърната в оръжие за биотероризъм? — вдигна вежди началникът на Отдела за защита на персонала, мъж на име Тед Причард. — Вкарана във вентилационната система?

— Да — отвърна Пулър.

— Но ние разполагаме с достатъчен брой монитори за контрол на въздуха. Системата засича отклонения от нормата и твърди частици, включително ебола.

— Но дори и да ги засече, много хора ще бъдат заразени — посочи Пулър.

— Къде точно очакваш да се появи заразата? — избоботи Райнхарт.

Пулър не отговори.

— Пентагонът има седем етажа, два от тях подземни, шестстотин хиляди квадратни метра помещения и двайсет и осем километра коридори — обяви Причард. — Тук работят хиляди хора. В случая не става въпрос за игла в копа сено, а за игла насред огромна ферма.

— При последното ми посещение тук някакъв служител едва не ме прегази с количка с кислородни бутилки — рече Пулър. — За къде са предназначени те?

Райнхарт погледна Причард.

— Имаш ли отговор?

— За петия пръстен, където са разположени кабинетите на командния състав. При един от ремонтите беше решено да го запечатаме и да го оборудваме с тръби за допълнително снабдяване с кислород.

— Командният състав — тихо каза Пулър, извърна се към Причард и попита: — Къде е кислородът за тази система?

— Да вървим.

Пентагонът беше изграден от пет концентрични петоъгълни пръстена, пресечени от десет радиални коридора. Навремето това беше струвало осемдесет и три милиона долара, а сградата беше завършена само за шестнайсет месеца по време на участието на САЩ във Втората световна война. Макар и огромна, тя беше проектирана така, че разстоянието между две точки в нея да бъде изминавано максимум за седем минути.

С количките за голф на тях им отне четири. Докато се придвижваха, Пулър се наведе към Райнхарт и прошепна:

— Джеймс Шиндлър е мъртъв.

Райнхарт демонстрира изключително самообладание при тази новина.

— Откъде знаеш?

Пулър накратко му обясни какво се е случило.

— Чух по новините — поклати глава Райнхарт. — Нямах никаква представа, че и Джеймс е замесен.

— Ще мине известно време, преди да бъде идентифициран. Но аз бях там и едва не загинах.

— Ренълдс?

— И тя беше там, но успя да се измъкне.

— Искам да чуя цялата история, Пулър. Но не сега.

— Ясно.

Складът с кислородните бутилки се намираше на приземния етаж в близост до коридор 3. Групата мъже изчака да отключат вратата и нахлу вътре.